Може и да ви се стори глупаво това, което ще ви разкажа, но... Като няма с кого да споделя, като не знам как да постъпя разчитам изцяло на вас. Така...Всичко започна преди три месеца, с момчето, което обичам сега, се запознахме (няма да споменавам къде, няма значение, пък и мястото си е съвсем обикновено). И...Как да го обесня... Имаше нещо между нас. Непрекъснато бяхме заедно, разговорите ни не секваха, прегръщахме се, държахме се за ръце, но погледнато отстрани може би изглеждаше нищожно. Това продължи само три дена, после всеки си тръгна по пътя, защото той не е от моя град и си разменихме само скайповете и телефоните. Седмица след това той ме потърси, а аз вече, уви, бях хлътнала и оттогава насам както споменах чувствата стават все по-силни и по-силни. Говорихме си по телефона с часове, писахме си в скайп с часове... Всичко беше ок, споделяше ми всичко, дори, че вече си има и приятелка (малко по-късно ме запозна с нея, когато се видяхме в неговия град). И така аз доста дълго време слушах за нея и колко е щастлив, радвах се, но нещо си ме глождеше отвътре и няма как-признах му чувствата си. Уви, той каза, че вече е твърде късно, но толкова много си ме бил харесал, все още една част от него иска да сме заедно и ужасно съжалява, задето не се е получило, но ние сме си били виновни, че, цитирам, „не сме си дали зелена светлина”...Примирих се, какво бих могла да направя. И пак така си минаваха дните, без особено развитие, тежко ми беше, наистина тежко... И реших да му кажа, че повече не искам да си пишем, нито да се виждаме, нито каквото и да било, опитах се да си тръгна, но той ме спря. И отново се примирих, да му се невиди. Непрекъснато ми повтаря, че ме обича и че съм му ужасно близка приятелка. А на тези думи аз само се усмихвам... Случи се преди дни, че скъса с приятелката си...Обади се първо на мен, говорихме четири часа, плака пред мен, обсъждахме дълго нещата и решихме, че всичко ще се оправи и някаква минятюрна надежда се видя в края на тунела, ама и тя загина. Уж се били разделили временно. Какво да правя?! Да го чакам ли още?! Да го оставя ли да е щастлив? Да бъда ли до него само като приятелка дори да ме боли? Да го оставя ли решавайки проблема бързо?!
Наистина не знам какво да правя.