Здравейте реших да ви запозная с моя проблем защото мисля че с него са се зблъсквали доста хора и наистина не мога да намеря изход от ситуацията.С моята приятелка много се обичаме,но в последния месец се караме за дребнички неща които прерастват и даже заплашват връзката ни.Вече сме на такава фаза от врузката ни в която си мислим неща от рода"тя/той за мен ли е?","тя/той ли ще е човека с когото искам да имам семеиство?".Да наистина,аз мисля че тя е момичето с което искам да имам сериозно бъдеще.Проблема е ,че тя се съмнява в мен,незнае дали да ми има доверие.Тя е човек от рода"постоянно разнообразие", не може и не иска нещата около нас да са еднообразни,не че аз го искам ,но неиното чак ме плаши.И наистина по някога се чувствам безсилен.Пример: наскоро тя имаше рожден ден.Реших да направя нещо което би го запомнила до живот.Така се реших и подарих и голям букет от 9 рози заедно с него и написах писмо.То съдържаше изкренни слова с които и показах че тя е човека.Написах и поема с 9 стиха само заради нея.В същата вечер за се държах не както се очакваше"постоянни прегръдки,целувки,милувки.. ."бях по студен от факта че тя беше излязла с един неин приятел на кафе,той и беше подарил цвете,да нямам нищо против това,но като знам че той има чувства кам нея направо се побърквам.Това не ми даваше основание да се държа така,но просто не можах да го скрия цяла вечер .Легнахме си БЕЗ СЕКС и това ужасно ме издразни,но не и казах разбрах че и тя го е искала но нещата не се получиха.И така до днес,когато тя ми каза,че оценява подарака ми ,но искала нещо повече не в смисал материално,нещо като държание,отношение...ЗАТОВА ВИ МОЛЯ ДАИТЕ МИ НЯКАКВИ ИДЕИЙ С КОИТО ДА ПОДОБРЯ НАЩЕ ОТНОШЕНИЯ.