Да, бе, от три жени почна да си вадиш ебати генералните изводи.
Спор няма, ти си добър човек. Но работата е там, че според мен жените нямат нужда само от нежност, романтика, от това да чувстват, че са на първо място, от сигурност. Мъжете нямат нужда само от секс, внимание, мусака, някой да им пере чорапите, не е достатъчно само да са обичани и да получават всичкото внимание на човека, който ги обича. И мъжете, и жените имат нужда човекът до тях да е на първо място личност. Да има характер, да има мнение, да има собствени желания и да не се притеснява да ги изразява. Защото от това, което описа, останах с впечатление, че винаги си се стремил да изградиш един розов приказен дворец, изолиран от реалността, в който твоята половинка да живее като принцесата, на която всичките желания се изпълняват.
Изразявам своето мнение и от опита си с двамата невероятни мъже, с които съм имала сериозни връзки, мога да ти кажа това, което мисля. Ще говоря само за настоящата си връзка, като почти всичко важи и за тази с предишния ми приятел.
Обичам мъжа си заради всичките пъти, когато се е съобразявал с мен и е изпълнявал желанията ми,а го обичам още повече заради всичките пъти, когато не е изпълнявал желанията и прищевките ми, защото това няма да му бъде приятно, няма да му е интересно, няма да му достави удоволствие. И до ден днешен не мога да го накарам да излезем с мои приятелки някъде, ами си седя самичка, когато всички са си довели гаджетата. Не иска да излиза с тях, защото не му били интересни, нямало за какво да си говорят. На молбата ми "Аре да увеличиш субтитрите, че не виждам, моля те" отговаря с "И ти знаеш как се прави т'ва, ходи си ги увеличи, 'се пак ти не виждаш, а не аз". От една седмица му мрънкам, че имам нужда от боядисване на косата, а няма кой да го направи, моля го, а той ми отказва - не знаел как се правело, "Абе, въобще 'що ме занимаваш с глупости". Не иска да ми направи кафе, 'щото аз съм си у нас, не е като да съм му на гости, знам къде стои всичко необходимо за целта, а и той кафе не пие. Не сменява песента, която слуша, въпреки че мен ме дразни, защото на него му харесва. А на мен той ми харесва такъв, заради това, че е истински. Защото смисълът на любовта не е човекът до теб да се превърне в роб на всичките ти желания, като понякога спира да бъде себе си, за да ги изпълнява. Не може да доставяш на другия удоволствие с цената на това да правиш неща, които не би направил иначе (примерът с Барби-Рапундзел е много подходящ), което противоречи на твоите вкусове, на твоя характер. Може би наистина момичетата понякога си мечтаят за принца от приказките, но това е, защото не са го срещали. Но все пак знаят, че той не съществува, затова когато се появи някой, който се държи като него, те знаят, че той не е истински. Че един човек може да е идеален за теб, но не може да е идеален сам по себе си, просто знаят, че приказките са различни от действителността, и всичко, което тече като приказка, просто не е истинско, не е естествено.
Далеч съм от мисълта, обаче, че е възможно да имаш сериозна връзка (било то измервана само във време), в която двамата души никога не си противоречат, а единият винаги се съгласява с другия. Мисълта ми е, че не е фатално понякога да казваш "не", а също и не е хубаво да криеш, да премълчаваш или да лъжеш за чувствата си, защото мислиш, че за човека до теб това е по-добре, или пък защото си мислиш, че той това иска да чуе.
Всичко трябва да бъде естествено, защото само така можеш да оцениш дали е наистина красиво, или пък само така ти се е сторило на пръв поглед.