Виж това:

“Раздялата с детството раздяла с хармонията”
А.П.Чехов

През жизнения си път човек преминава през детство,раздяла с детството и запознанство с околния свят.След като сме се сблъскали с действителността,ние с горчивина забелязваме,че въпросите на които доскоро лесно отговаряхме,сега са зловещи загадки.Мъчейки се да отговорим на всички въпроси,които ни глождят,ние постепенно стигаме до извода,че отговорите са пред самите нас,в реалността.В този грозен,омърсен свят,в който човекът не е оставил място за светлината от нехуманните си постъпки и в който би бил излишен въпросът”Раздялата с детството раздяла ли е с хармонията?”Но,за да отговорим на този въпрос,ние неизбежно ще се сблъскаме с други два”Какво е хармония?” и “Съществува ли хармонията в нашия свят?”Аз бих казал,че хармонията е съвършенството във вълшебния детски свят на мечти,където благородни и смели рицари побеждават зли,жестоки зеленолюспести създания с лъскавия си меч на справедливостта и с блясъка на златните си доспехи.
А след това храбрите мъже се оженват за любимата си и заживяват с нея щастливо.Идилия-бих казал аз.А съществуват ли такива рицари и в реалния свят?Едва ли,защото още вилнее злото навън.То кара хората да се мразят и да си причиняват един на друг страдание.Така това,в което сме вярвали като деца,се разбива на малки парченца и веднага се изпълва с недостатъците,които преди сме ненавиждали у хората.
Започваме да обвиняваме другите за техните грешки,а сме слепи да забележим колко мъка и болка причиняваме ние самите.Къде е хармонията в свят,в който хората са зверове и се разкъсват един друг?Няма я,тя отдавна е изчезнала.Вече не любовта и братството ни крепят,а омразата и егоизмът.Човекът е станал враг на самия себе си.Той трябва да се бори не с чудовищните създания около него,а с чудовището в него.Но,за да го победи,той трябва да притежава огромна нравствена сила и вяра,че може да достигне до своите идеали и чрез тях до хармонията.А тези хора се срещат много рядко.Затова не могат да преструктурират света,в който живеем.Всеки човек е господар сам на себе си.Затова само той може да бъде способен да се промени и да има волята да следва своите идеали.
Съгласен съм с мнението на Чехов.С откъсването си от вълшебната приказка пълна с мечти,детето се разделя и с хармонията.Хармонията в един създаден от него свят,в който то е решило,че доброто е създадено да побеждава злото.Но мисля също,че човек е създаден да докаже себе си в борбата против омразата и страданието.А тази борба го извисява в стълбицата на моралните ценности и го приближава все повече и повече към хармонията.