Цитирай Първоначално написано от samoubiika
Появи се като светъл лъч в живота ми.3а кратко бях с него,много кратко.Километри ни делят.А и неговото отношение се промени.Може би е било глупаво да очаквам нещо повече от човек,който поэнавам от толкова скоро.Но когато усетя нещо красиво и истинско и силно,чувствам лекота в мен.Искам таэи лекота отново.
Много хора эагубих.Семейството ми се раэпада.3нам го.Работа и училище ми е трудно да съчетая.Най-вече эаради таэи тежест в мен,която не ме пуска.Дори надеждата я няма.3нам,че няма да се видим отново.И все пак,ако "някой ден може би" отново се срещнем,ще бъда щастлива...
Знаеш ли...и моя живот беше развалина...скучен.Баща ми е алкохолик.Постоянно си крещят.Крещят и на мен.Заминах за морето с надеждата,че ще се отпусна поне малко.Тогава светлия лъч в моя живот се появи.И аз бях за много кратко.От 2 месеца не го бях виждала.Т.е от както се върнах от морето.Познаваме се от скоро,нищо сериозно няма да излезе,но вече беше късно,тей като бях ужасно влюбена.Онзи ден го видях.И онази красива негова усмивка отново озари деня ми.Загубих приятелка.Загуих брат си,не смъртта ни раздели,а времето...пространството...и онова приятелство,което имаше между нас,когато бяхме малки...сега е голям мъж...задомил се е.Не е момчето с което се биехме с възглавници и след което подреждах дрехите и стаята...Живота ми се промени за неотрицателно кратко време...крепостта,която градих 15 години рухна...
От всичко това спечелих само 1.Една страхотна приятелка и много нови покрай нея.Надявам се всичко,коеот ми се случи е било за добро...но онази бучка в гърлто,която ме притискаше още е там.Все още кара сълзите ми да се стичат по лицето ми...аз все още незнам защо плача...
Мога само да ти пожелая от сърце някой ден тая тежест да се махне и да се усмихнеш съвсем чистосърдечно.
При мен между другото стана точно така-на молето срещнах тоэи човек.
Но сега ни делят километри.А и той промени поведението си.
Както и да е.
Усмивки.