Изтърканата тема за родителите и децата...

[Celence]

...

[Bianca]

Хм, в странно положение си. По принцип майка ми е може би доста консервативен човек, забранява ми доста неща, но НИКОГА не си е налагала мнението относно това какво трябва да уча и прочие. Естествено, и тя като всеки родител се старае да ме накара да залегна повече над учението, но всичко е в допустими граници. Друг е въпросът що за мрънкало съм аз..
Може би трябва да се заслушваш отвреме навреме в родителите си, нооо проведете един разговор относно налагането на мнението им, не е правилно това, което те правят.

[Seducti0n]

Да тъпо е.Родителите са в правото си да ти дадат съвет, да те насочат за каквото и да е било, но само при условие, че имаш нужда от това, а не поради причината, че те са го счели за необходимо.

Аз като цяло, не обимам някой да ми се бърка или да дирижира живота ми.Това не означава, че не се съобразявам с наще, но се старая да им покажа, че най-важо е всеки да живее своя живот-те техния, аз своя си.


Колкото до висшето ми образование-може би решението ми е повлияно донякъде от факта, че мама е адвокат, но не това е същественото в случая.

[LiLGrizzly]

az sam 8 mi i maika mi e super pe4ena.. obqsni mi za pu6eneto i kaza ako 6e pu6i6 iskam da e pred mene a ne da se krie6.. i az gi sprqh ! otdelno mi dava da piq.. smisul ne da se napivam..! ne iska ot mene koi znae kakvi visoki ocenki.. 3-ka i e dovolna sled kato sam flqzal f u4ili6teto koeto iskam ! daje i to4no taq god sam si napravih internior f cqlata staq daje ponedelnik 6te doidat.. ama posle 6e govorim za neq 6oto 6e pusna specialna tema 6oto dr takava nqma ;] ! mislq 4e maika ti i ba6ta ti sa mnogo nazad vav vremeto... ! 20;00 ? bratov4et mi 1 klas ne si lqga tolkova ! nz trqbva da se opla4e6 na nekoi dr ot semeistvoto i da go kaje na maika ti da se vrazomi malko.. 6om qvno teb ne te 4uva !

[Swinkenhoffer]

Майка ти има някакви болни амбиции. Решенията са две:
или я слушаш и не се оплакваш, или ясно й казваш, че колкото и да те обича и т.н., тя няма право да решава вместо тебе. Учиш и се занимаваш с това, което ти е интересно.

[Blab]

Не го дочитам, но схванах идеята.
> Вслушай се в думите на родителите си, ей така, м/у другото.;
Да не забравяме, че те искат най-доброто за теб.
Пък и е полезно някой да те бута, да те нахъсва...
Какво ще правиш - ти си знаеш, дотогава - плей смарт.

[Celence]

Благодаря, че отговорихте в темата.
Всъщност не мислех, че ще ме подкрепите, защото на повечето приятели, на които спорелих само повтарят, че родителите винаги са прави...

По отношение на това дали да ги слушам или не - когато не се съглася да правя нещо почват да ми повтарят, че съм капазанка, щели да ме вземат само за сервитьорка, само съм се червисвала и нищо не ме интересувало......

Между другото отначало бяха тези професии - адвокат, архитект, лекар, журналист, ... и още една имаше, бяха 5, но не я помня последната и аз казах, че точно тези, особено лекар, не ми харесват, и майка ми веднага скочи "Ами каква искаш да си - сервитьорка, барманка, чистачка?!" И аз и казах "Е, 7 милиарда на тая планета само 5 професии ли работят, бе?" и тя: "Не говори глупости, тия са най-доходните, а парите са най-важното нещо в живота!"

[Seducti0n]

пор, ако избере първото, един ден ще съжалява, дори и професията и да е доходоносна.Дето се казва, няма да и доставя душевна наслада, това което върши, а ще го прави просто защото е длъжна, просто защото няма друг избор...а сега не е така, именно сега и е времето да покаже малко рогца и да убеди родители си, че не може да предопределят живота и.
И не, това не е неуважение, а защитаване правото на мнение и избор!

[Celence]

Аз като цяло, не обимам някой да ми се бърка или да дирижира живота ми.Това не означава, че не се съобразявам с наще, но се старая да им покажа, че най-важо е всеки да живее своя живот-те техния, аз своя си.

@ЦвЕтИтО, точно с това съм 10000000% съгласна с теб, и аз съм на този принцип, но просто от толкова караници и натяквания взех да се подтискам и да търся причината в себе си, затова и пуснах темата...

[Obsession]

Ако искаш да промениш положението сега е моментът. Или си замълчаваш сега, съгласяваш се (остави часовете и забраните) и целия ти живот заминава по този начин, зависима от чужди амбиции, или си налагаш мнението. Все пак човек сам преценява с какво да се занимава, какво да учи. Ами, ако искаш да станеш например лекар?! Нима тази професия не е престижна?! Само че изборът си е твой. И нашите са много зле в някои отношения, но никога дори не с се опитвали да ми накагт мнението си какво да уча.
Ако все пак не искаш да се оплакваш след време (точно както онези комунистически бабички), когато ще е 2 late 2 apologize нека просто майка ти да разбере, че не тя ще направлява развитието ти. В 12 клас ще е късно, вече ще си се съгласила с математиката и вс... Успех

[Seducti0n]

Реално причината е и в теб и във ваще.
Не говоря за вина, защото в случая няма виновни, а само жертва-ти.

[Blab]

"Не говори глупости, тия са най-доходните, а парите са най-важното нещо в живота!"

Така...
Не зная в какво семейство живееш, но лесно мога да предположа:

*средна (въпреки че такава не съществува в България) класа, скъсващи си задниците да ти осигурят нормален живот, бутат те, за да не си на същото дередже след години.

*добре осигурени. Мислиш ли, че ще можеш да живееш без бюджета, с който си свикнала(тук предполагам, естествено)?

[Celence]

Всъщност го разбирам това, и както казват много хора "Толкова е лесно да се противопоствиш на вашите и да не правиш това, което те карат." , но съм някакъв супер емоционален човек и дори като ми казват, че съм калпазанка почвам да се обвинявам, че не съм удовлетворила искането им, а те винаги правят всичко за мен. Но проблемът е в мен явно...

И да не остане неразбрано - аз не се противопоставям на тях, и това, че ме карат да уча (аз го правя и дори ми е интересно да научавам все нови и нови неща), но съм срещу "варварстовото им" и това, че не зачитат какво искам аз, какви са моите интереси...
Адвокат, лекар, .. наистина са хубави професии и доходни, но каква файда ако сутрин като станеш си казваш "оф пак ли трябва да ходя в бюрото..." или си представям един пълен коридор хора, чакащи да ги прегледам и да им предпиша лекарства. Освен това адвокати вече има толкова много, че не знам как си намират работа, а медицината - мен ме е страх от игли и да нараня животно, а камо ли само да присъствам на аутопсии и т.н. : D Сигурно ще ме вадят с носилка : D

[Celence]

"Не говори глупости, тия са най-доходните, а парите са най-важното нещо в живота!"

Така...
Не зная в какво семейство живееш, но лесно мога да предположа:

*средна (въпреки че такава не съществува в България) класа, скъсващи си задниците да ти осигурят нормален живот, бутат те, за да не си на същото дередже след години.

*добре осигурени. Мислиш ли, че ще можеш да живееш без бюджета, с който си свикнала(тук предполагам, естествено)?

Aми от средната класа съм, ако както каза има такава.
Съгласна съм и приемам мнението ти, но мислиш ли, че е по-добре те да ми казват "прави това, тръгни по тоя път, за да не съжаляваш после" и аз цял живот заблудена да ходя и да се допитвам до тях кое е по-добре за мен, или е по-добре да го изпитам на собствен гръб и да съм твърдно стъпила на земята, дори и да не съм с 2500-3000 заплата с тези професии, но да знам "за какво става на въпрос" ? За мен второто е по-добре, за теб не знам

[Blab]

Ако изкарваш добри пари, можеш да правиш каквото поискаш, за да си доставяш необходимото удоволствие.

[Seducti0n]

Момента с вредряването в дадена сфера, наистина си е трудничък, особено пък и ако е високо доходоносна.
Кадърните хора забягват в чужбина, други, не по-малко можещи пък оставят тук и си търсят реализацията напук на системата и ниските заплати.

А между другото, авторке ти какво искаш да учиш?

[Celence]

Ако изкарваш добри пари, можеш да правиш каквото поискаш, за да си доставяш необходимото удоволствие.

Аа, аз не съм на този принцип. Явно се различаваме по този въпрос :]~
За мен просто материалното няма чак толкова голямо значение, парите са най-мръсното на тази земя, нали се сещаш.
Но и не става въпрос за много пари или за без хич. Има си и добри професии, които не чак толкова добре заплатени, но според мен са по-добре от лекар, да кажем (за мен!).
А и да спомена това клишираното, но са е вярно де, поне за мен: Каква файда, че ще имам много пари, ако нямам с кого да излизам, с кого да се забавлявам, ако съм заобиколена само с някви надути хора, каквато аз самата не съм?! Или ако цената е да съм затворена зад някакво бюро цял живот в една стая с едно куфарче и костюм, за да имам що годе добър живот - не мерси...

[Seducti0n]

Ако изкарваш добри пари, можеш да правиш каквото поискаш, за да си доставяш необходимото удоволствие.

Не винаги.
Самото изкарване на парите изисква време.
Колкото повече изкарваш, толкова по-голяма е и стойността на разходите/като не включваме тези за забавления/.

[Celence]

Момента с вредряването в дадена сфера, наистина си е трудничък, особено пък и ако е високо доходоносна.
Кадърните хора забягват в чужбина, други, не по-малко можещи пък оставят тук и си търсят реализацията напук на системата и ниските заплати.

А между другото, авторке ти какво искаш да учиш?

Хм.. ами не съм решила.. има още време да мисля... но по-скоро ми харесва нещо, което създавам (да кажем вътрешен дизайн или графичен дизайн) или нещо, където да общувам с много хора


А и да завърша това, което искат нашите, не ми осигурява, че ще си намеря работа по специалността... дето се вика парите не падат от небето. Нашите си мислят, че като завършиш някаква подобна професия и всичко ти е гарантирано...

[Seducti0n]

ellen_ Какво според теб е необходимо да направиш за да си осигуриш един добър живот./разбирай добро фанансово състояние, удовлетворение от това, с което се заниваш, стабилна кариера.Разбира се, нещата не се изчерпват само до това, но в случая именно тези работи дискутираме/.

Другото, което е-Не мислиш ли, че именно ние сме тези, които определяме обкръжението си.И знаеш ли, живота ще те поставя в какви ли не ситуации, постоятто ще изпитва това до колко способна си да запазиш себе си, първоначалното си аз.

Да речем, че след време станеш дизайнер на вътрешен интериор.Ти си сама и правиш първите си крачки в тези среди, но конкуренцията е смазваща, а ти си нова, млада, неопитна и не знаеш как да се справиш, как да се наложиш на пазара и да има интерес към това, което предлагаш...и какво правим в този прекрасет момент...депресираш се, не виждаш светлина в тунела и просто се оставяш на течението да те повлича бавно, но сигурно към дъното, до момента в който го опреш ли?!
Не, миличка трябва да се бориш и от сега да си наясно, че в живота няма лесни неща!Всяка една професия крие своите плюсове и минуси, всичко зависи от самата теб и от това, до колко ще успееш да се реализираш и въобще има ли перспектива за реализация или всичко е плод на желанието ти.

П.С-Парите са средство, а за повечето и цел, но не може просто така да се омаловажават.Разбира се, че отношенията между хората, трябва да са на по-високо ниво, но колкото и да сучем и въртим, пак нещата стигат до парите и до двободата, сигурността, която ни осигуряват.

[Blab]

Парите никога не са ти липсвали.(За Цвети знам, че е така също.)
Хора, като вас(тук ще поясня, че повечето ми приятели са материално (пре)осигурени, да не реши някой да се обижда) никога не могат да усетят стойността на хартийките.

А аз, колкото си позволявам да летя в облаците(през по-голямата част от денонощието), толкова и гледам реалистично на нещата, организирано, планирано... Парите са от голямо значение! Не да се затрупваш с тях, не да си купуваш маркови парцалки, не да играеш тенис на корт през уикенда, нито да гледаш Биг брадър и Денсинг старс едновременно на телевизионната стена в детската... просто са нужни, премахвайки тежко бреме и, лишавайки те от всекидневна математика с отрицателни числа.

И, не, никога не бих се занимавала с нещо, което не ми доставя удоволствие, нито ми носи удовлетворение. Професията, която съм си избрала не носи достатъчно пари, но, по дяволите, кара ме да летя!
И, както казах, и продължавам да твърдя, парите ти трябват, за да правиш, каквото ти сърце иска.

едит:
Цвети, не трябва толкова да те плаши реализацията. Не винаги всичко идва наготово, но ако си достатъчно силен да не се откажеш и(следва клише) да не се отказваш от мечтите си(тъпо, при това), всичко си идва на мястото.

[Celence]

ellen_ Какво според теб е необходимо да направиш за да си осигуриш един добър живот./разбирай добро фанансово състояние, удовлетворение от това, с което се заниваш, стабилна кариера.Разбира се, нещата не се изчерпват само до това, но в случая именно тези работи дискутираме/.

Другото, което е-Не мислиш ли, че именно ние сме тези, които определяме обкръжението си.И знаеш ли, живота ще те поставя в какви ли не ситуации, постоятто ще изпитва това до колко способна си да запазиш себе си, първоначалното си аз.

Да речем, че след време станеш дизайнер на вътрешен интериор.Ти си сама и правиш първите си крачки в тези среди, но конкуренцията е смазваща, а ти си нова, млада, неопитна и не знаеш как да се справиш, как да се наложиш на пазара и да има интерес към това, което предлагаш...и какво правим в този прекрасет момент...депресираш се, не виждаш светлина в тунела и просто се оставяш на течението да те повлича бавно, но сигурно към дъното, до момента в който го опреш ли?!
Не, миличка трябва да се бориш и от сега да си наясно, че в живота няма лесни неща!Всяка една професия крие своите плюсове и минуси, всичко зависи от самата теб и от това, до колко ще успееш да се реализираш и въобще има ли перспектива за реализация или всичко е плод на желанието ти.

П.С-Парите са средство, а за повечето и цел, но не може просто така да се омаловажават.Разбира се, че отношенията между хората, трябва да са на по-високо ниво, но колкото и да сучем и въртим, пак нещата стигат до парите и до двободата, сигурността, която ни осигуряват.

Разбрах те, и искам да кажа, че съм някакъв супер особен характер, ето няколко примера:
-Семейстовото явно ми е някаква слабост за този момент, защото те са единствените на който мога да се опра докато поне завърша 12 клас или стана на 18. Затова и при най-малката им забележка почвам да се обвинявам и да си мисля разни шибани работи, че може би наистина нищо няма да излезе от мене. И може би имам някакъв страх да не споделям с тях, защото могат да се противопоставят на моите вътрешни убеждения и принципи и тогава пък още по-лошо, защото още повече ще искам да се променя, че д аим угодя, а това ще ме подлуди.
- Друго пък е с хората отвън - примерно обкръжението ми - запозная ли с някой, дори да го познавам от 2 дни, дори всички да казват колко е тъп, колко е интригант, колко не става за приятел, го приемам едва ли не като част от семесйтвото. Още на 2рия ден го викам в нас, зяпаме филми, прайме си да ядем, излизаме напред назад и за това много бързо се сприятелявам, което не значи че имам много приятели. Един вид се отдавам озцяло на хора, които едва познавам.
На пук на това пък, да ме излъже или измами за най-малко нещо, дори да ми каже, че не му се излиза, а после някой ми каже (или аз го видя) навън всичкото това дрюжелюбие и любов/приятелство се обръща на 360 градува в омраза, но като казвам омраза значи мачкам наред. Което от своя страна ми донася и много "врагове".
- Другото , което е може би в тази тема изглеждам супер безхарактерна, то даже не може би, ами си е така, но всъщност си имам едно изградено мнение за всяко едно нещо (примерно на 30 човека едно заведение може да им харесва- да има година сервитьорка, неонови лампички, тъмни стени, меки фотьойлчета....да бъде направено готино и всички да се възхищават, но това не значи и на мен ми харесва, и за разлика от повечето, които биха си премълчали или по-лошо биха се съгласили с мнението на мнозинството, аз си казвам мнението и хич не ме интересува дали някой е съгласен с мене, казвам примерно" еми на мене не ми харесва-фотьойлите са много меки, направо потъваш, много ми е тъмно и т.н." давам някакъв супер тъп пример в момента. Както и една приятелка се направи рижава и всички "ооо, колко си хубава, много ти отива" ,но аз и казах "ами съжалявам , на мен не ми харесва, кестенявото ти отиваше повече" и повече не се обяснявам защо и как.... Или в стаята ми има една голяма бяла мечка, а в нея съм сложила да държи един часовник крава - всички ми казват, че не си отивало - еми на мене ми харесва и не ме интересува какво предпочитат те, според мен така е и в работното място - примерно както даде пример за вътрешен дизайн - всички се опитват да играят на сигурно, за да си осигурят парите, еми аз ще експериментирам пък - риск печели, риск губи. Такъв е и живота - играеш ли на сигурно може да са ти осигурени 1000 неща, но не знаеш дали ще ти е забавно, интересно или дали ще им се наслаждаваш. Ако пък експериментираш - изживяваш тръпката, чувството, опита, хората, дори просто да си видял какво е да си от несигурната страна. Жовота не се избира за един ден, а се променя със всеки един ден.
Всеки един човек си зависи от много фактори как се развива, а на мен явно проблема ми е, че твърде много се съобразявам, а някой ако не ми дава път за изява или право на лично мнение (освен родителите, които са ми слабост явно) - казах по-нагоре какво правя.
По един начин се държа с нашите, по един начин в училище, по един начин с приятели, по един начин с непознати - уважавам всички до един момент, когато ми кипне и повече спирам да се занимавам и се превръщам в гадна егоистка, за жалост.

[Celence]

И, не, никога не бих се занимавала с нещо, което не ми доставя удоволствие, нито ми носи удовлетворение. Професията, която съм си избрала не носи достатъчно пари, но, по дяволите, кара ме да летя!
И, както казах, и продължавам да твърдя, парите ти трябват, за да правиш, каквото ти сърце иска.

Аз не умаловажавам парите, имат си достойното 2ро място в моя списък с приоритети, но както каза и ти- всичко останало, освен тях, ме кара "да летя".

[Bianca]

Леле, Елън, не ни измъчвай така, моля ти се! Огромни са тея романи, по-накратко давай..

[Celence]

Леле, Елън, не ни измъчвай така, моля ти се! Огромни са тея романи, по-накратко давай..

Ами съжалявам, принципно нямам дар слово и винаги карам накратно, но нещо сега ми дойде музата да пиша.