Гледам и се чудя, брех какво става тука. От 4 години не си бях идвал, мъчно му е на човек като е далеч от родината няма как, обаче има разлика да тъгуваш за родината и да тъгуваш за България. Гордея се че съм българин но ме е срам какви са българите. Ебахти манталитета ебахти чудото. Вървя по улицата и гледам задръствания, нахални хора които не могат даже да хвърлят едно боклуче в боклука, а дори и да го хвърлят там то пак пада на земята защото тъпия кош е препълнен. Отивам да си купя цигари и посрещам продавачката с "добър ден" а тя в отговор ме поглежда злобно и казва "кво искаш аре по-бързо". Отивам да се видя с приятели за да разбера че или са на кокаин или са се пропили до несвяст. Отивам в градинките и гледам хлапета в първи клас да пушат трева. И аз пуша обаче не съм бил чак толкова нахален и не съм правил такива опити да се правя на интересен. В училищата хората нямат абсолютно никакво уважение към никой. Има разлика да си правиш кеф в даскало и да се правиш на интересен пред учител, ченге, или който и да е друг. Пари никъде няма, работа не може да се намери а дори и да се намери тя е за максимум 400 лева на месец, а пък всичко е по скъпо отколкото в чужбина с изключение на цигарите. Шофъорите фърчат напред назад и се изтрепват, по телевизията всеки плюе другия, всеки говори за някой зад гърба му, всички се мразят и си мразят живота.

И в същото време никой не иска даже малко да се опита да промени нещо. И после всички се чудят защо такива като мен са в чужбина. Може и там хич да не е хубаво обаче за сметка на това може да се осигури хубав живот за бъдещото поколение както и за себе си. Искам да мога да се завърна в България и да отгледам децата си тук ама как да стане това като всеки ден има опасност някой да ме гръмне, прегази, или нашмърка до предозиране, и какво ли още не.

За тва ме хваща яд на хората които се смятат за абсолютните патриоти и мразят такива като мен които са заминали за чужбина.

Също така им се чудя на тез хора които са заминали и мразят там където са отишли и смятат че трябва да останат и да живеят в България без да са работили, или изобщо видяли разликата между чужбина и България.

Не казвам че чужбина е по-хубава от България, но аз лично предпочитам да си остана с хубавите спомени от България и в същото време да съм щастлив където и да съм, с който и да съм, когато и да е, и да знам че мога да се завърна в родината си когато поискам.