Ето ти няколко опорни точки,над които да разсъждаваш в съчинението си:
1) Ренесансовият човек се превръща в личност,може сам да избира своя път и става център на събитието.
2) През Средновековието хората се делят на добри и лоши,а през Ренесанса човекът се разглежда като индивидуален характер,включващ в себе си и добро,и лошо.
3) Метаморфичното авторово внушение за чумата като смърт на старото време и създаването на новото пространство.
4) Произведението изобличава смирените и правените като разкрива техните тайни греходеяния и по този начин ги приравнява с всички останали,защото няма идеални хора.