Уфф.. и аз имах един приятел, който през 5 минути ми повтаряше колко много ме обича, как иска да се оженим и да имаме деца (!). Непрекъснато ме питаше къде да ходим, какво да правим, аз какво искам и т.н. Като се скарахме тръгваше да ме гони по улиците и да вика след мен да се върна и да му простя. Над 15 пъти съм се опитвала да скъсаме, дори му изневерих и му казах, а той всеки път ревеше (наистина, с истински сълзи, не е метафора) и ме умоляваше на колене да остана с него, иначе щял да умре без мен. Е, може и да звучи тротгателно, обаче повярвайте ми, това е истински кошмар, направо самия ад. Честно, в деня, когато наистина се раздлеихме не можех да повярвам на късмета си. Просто с него не можех да дишам, мразех го до мозъка на костите си.