Доли
мразовита декемврийска нощ... лед е сковал всичко наоколо... тишината се впива в съзнанието,блокира сетивата... не можеш да мислиш,за нищо...
мрак. дори уличните кучета ги няма. пустош насред града...
на сиво-черния фон на тъмнината,в дъното се откроява светлинка... приближавам се. светлинката става все по-ярка и сякаш ме затопля. блести пред погледа ми като жарко юлско слънце,кара кръвта ми да закипи...
достигам вратата,със сетни сили замръзналите ми пръсти се вкопчват в звънеца... Тя ми отваря и влизам в топлия и дом... света ми сякаш става друг... налива ми топъл шоколад и ме гушва,докато се наслаждаваме пред камината един на друг... цветовете пред очите ми са вече ярки,нищо общо със сивотата преди малко. вплитам ръка в златистите и коси,допивайки последната глътка от шоколада...
нощта е топла... а навън е все така студено...
леле,излизам,че взе да става много кафево
