Хмм...да празнината, за която всички говорят. Да вярно е от опит знам, че тази дупка трудно се затваря.Понякога даже и времето не помага. Според вас вярно ли е, че "любов с любов се забравя" ? При мен и това не помогна. Просто откакто той изчезна, живота ми стана монотонен. Нищо не ми е забавно, просто нищо не е както преди. Когато той беше при мен всичко беше "розово" бях щастлива се едно да дадеш голяма, шарена близалка на дете Може да ви е смешно, но е така. Той беше единственият в очите ми всичко друго беше на заден план, дори и семейството. Толкова прекарани моменти и накрая нищо. Но ЗАЩО? Той за мене беше страхотен.Неговата усмивка, блестящите очи и най - вече загадъчността му.Всичко това ме привлече към него. Но сега сме просто познати. Преди толкова неща се случиха, а сега едно здравей няма... Тъжно ми е и не мога да забравя тези моменти...не мога просто да ги сложа в кутия и да ги хвърля в морето...искам да ги помня, да не ги забравям, но сега като няма продължение какъв е смисъла на всичко това?