Здравей, идеалистке. Нямах нерви да чета на всички хора мненията, но OtherDimension e прав/а. Рано или късно се връщаш към природата си.
Разбира се, за това ще отворя по-късно ред.

И аз съм свикнала да съм винаги добра и отзивчива, и не защото съм мазно лайно, а защото винаги ми е доставяло удоволствие да съм добра. Като казвам винаги, значи винаги. Но и аз като теб съм идеалистка, дори бих казала прекалено идеалистка. Това означава че не съм много на този реален свят, както и ти не си била.
Ти си била винаги мила и си обичала, и си мерила света през своя аршин, казано с други думи - ти си добра и мила и си мислиш че и другите са такива, със същите ценности като теб.. ама не са и тая истина боли ужасно много! Уж всичко е наред, но по дяволите нещо е сбъркано, тия хора се качват на главата ти!?!
Аз знам колко е трудно да се "приземиш" и да живееш в грозния свят с тия грозни и егоистични хора, които ако ги пребиеш тогава ще те уважават.. имах една съученичка, на която давах да преписва, помагах й, пари ли, услуги ли, домашни ли.. не съм й отказвала в последната минута от голямото да я придружа щото другите сакън не може да им се откъсне от сърцето нещо такова.. ама с това тя не ме заобича.. : D Не че го целях де, тя беше просто съученичка. Даже се подигра веднъж с мен. Сбихме се и я разпердушиних. Общо взето си изкарах цялото насъбрано огорчение от нея и от всички мизерни МАЛКИ душички които срещах НА НЕЯ. После нещата се поуталожиха и тва мекотело почна да ме прегръща...
И с отношенията е така.. аз не се държа гадно с хората, не мога, обаче вече не се престаравам така от любовта ми към ближния и доста повече респект вкарват...
Та, за кво говорех?Мда, тъпо е да слизаш от твоя хубав идеалистичен свят, където всичко е КАКТО ТРЯБВА - има уважение и доброта. Слизаш на реалната Земя и на 1вата секунда прекарана там си казваш разгневено "ТИЯ ТЪПИ ХОРА ОТ ДОБРО НЕ РАЗБИРАТ"... и си напълно права! : D

Аз бях осъществила промяна и заебах доброто миличко отношение защото наистина никой не ги оценява тия неща Явно трябва да си лош за да те зачитат за нещо. АМА НА МЕН НЕМИ ХАРЕСВА ДА СЪМ ТАКАВА О.О.. Само дето явно трябва...

И така ме уважаваха повече, като се държах гадно.
АМА! човек се уморява и от това.
Май няма оправия.
Сега естесвено не мога пак със същия ентусиазъм да обичам тези лайнари, нито да им мисля доброто, след като никой не помисли за моето добро. Но се уморих и от тази тежкаркост, с която я раздавах. Защото с нея ти е добре само до едно време. После нещо липсва, чувстваш че нещо ен е наред.. а какво не е наред? Ти, psihqsala, сигурно ще минеш през това. Ще ти е яко, но после ще осъзнаеш че си ЧОВЕК сред изродите в тоя свят и каквото и да правиш си оставаш такава. И празното в душата ти е това, от което имаш нужда - човешкото отношение, което не си почувствала.

Аз винаги съм била на кръстопът в мисленето ми - да се боря за идеалистичния ми свят или да играя по правилата на тоя.
Е, май не се намират много идеалисти, болни и добри душички.

"Мразя това, в което се превърнах, за да избягам от това, което мразех" - Мерилин Менсън

Сега съм решила просто да търся хората, нормалните хора. Пак се разочаровам, но се опитвам да мисля позитивно... ^^

Много порочен кръг е, ама вярвай че ще намериш свестни хора и не си набивай отсега в главата да тъпчеш всичко живо защото носи удовлетворение за кратко (от опит ти казвам..)
Ти несъмнено ще минеш през тва де.. ама после пак ще ти е никакво.

Оказва се че в отношенията си с хората ти очакваш справедливост като минималното, а после се оказва че това е максималното което може да искаш от тях! (нещо такова беше изразът, бях го чела в една книга с остроумни мисли и крилати фрази)

Успех, идеалистке ^^

Цитирай Първоначално написано от Baby_b
И каква промяна искаш-да се отнасяш все едно не ти пука за никого, един вид грубо, и си мислиш, че с това хората ще те уважават?
По-скоро ще се преструват на мили, и ще те подиграват зад гърба.
АХАХАХ
А като си добър съвсем за нищо те нямат, нали? На кой му пука за всичко което правиш? Определено е грозно човекда си смята добрите постъпки - аз никога не съм ги смятала, но винаги съм била лоялна, винаги честна, винаги съм била тактична, съобразителна.. от това какво!? Удовлетворение за мен, голямо удовлетворение наистина! Правеше ме да се чувствам добре че съм човек и че не съм в устите на хората "Тая лицемерка, тая глупачка,предаделка.."
Но май не значех нищо за никого въпреки че се държаш ЧОВЕШКИ с тях.
Болката от това как те преебават, как ти го нацакват отзад и как не се осъзнават никога замести моя вечен идеал, който и дсега не е умрял - да постъпвам/да се държа правилно. Ама и това вече го намразих!
Не че сега ми е по-добре, ми не, не ми е. Не съм тръгнала да предавам хората, но не ми е гот че се стеснявам да се раздавам.. че си пестя добротата защото тия тъпи тарикати ще ме наранят без да съм им сторила нищо лошо.. страхувам се вече, нямам доверие, нямам вяра в доброто - като се разкрих няколко пъти ме изядаха! Душата като я оголиш я изчукват.. (тъп тийнейджърски лаф)

Е, на мен ми мина ultra hate и огорчение периода, и тогава пак се мразех.. то човек не може да се обикне или заради ситуацията когато е такъв, или заради тогава, когато е онакъв..

Тъпа работа отвсякъде.. и да си, и да не си - и без промяна, и с промяна е гадно.. Може би съм болна (отказвам се да пиша СМЕ.. ама ти желая успех..)