Сега ще ви кажа как стоят нещата...
Аз винаги съм била доброто момиченце....
Милото, сладко, отзивчиво, разбрано човече...
Заради което някои хора са ми се качили на главата...
Приятели много нямам...
Така де,бих казала,че са точно двама.. ако и те могат да се броят за такива, напоследък просто се уверявам,че няма сякаш подобно понятие...
Винаги последна научавам нещо, никога хората не са се държали така добре с мен,както аз с някои от тях... И може би проблема идва,че не мисля достатъчно за себе си... знам ли,а всички вече са крайни егоисти..
И ми писна, честно казано ми писна да ми пука за околните, като на тях не им мигва окото за мен и биха ме стъпкали с удоволствие,когато минават през мен...гадно е, гадно е да си нещо като ИДЕАЛИСТ в днешно време...ама така са ме възпитали нашите, такъв е и духа ми... чудя се не е ли време да се отчупя..да се поотворя малко, да стана друга..да не ми дреме за хорските небивалици и да гледам само себе си...да,ще ми е трудно,защото аз съм по-загрижен и мил човек и обичам хората,просто съм си такава...но това само ми вреди до момента ! Искам да се променя,но не знам как точно да изневеря на природата си..но имам нужда от промяна..заради самата себе си... та това ми тежеше,изказах си го,ако има някакви съвети, действайте ..