психология

[sexy_girl_161]

помогнете ми
трабва да отговора на въпроса по-долу и да се обоснова
Считате ли,че сексоалността е определяща за изграждането на личността?
да или не и защо?
благодаря много на всички

[Lysit0]

Сексуалността неможе да бъде доминиращият фактор в живота.Може да не си правил секс,и пак са имаш много приятели,много да те харесват итн.Хората не трябва да се водят от факта,че си правил секс или (не). В днешно време хората,особенно ние младежите се водиме от този фастор ,като главен.Това измислих за сега,на бързо нахвърлях мислите си. Дано съм помогнала.

[LoupGarrou]

Не мисля,че момичето имаше това впредвид.По-скоро дали си хетеро,би,хомо и тн...

[mrssmith]

прочети малко за идеите на Фройд, той се е занимавал с този проблем. а иначе сексуалността в живота на хората присъства и то неизменно, независимо дали правиш секс или си девствен. сексуалност не е равно на секс. и да, определяща е.

[s3xy]

според мен пък момичето имаше предвид дали това че си мъж или жена формират личността ти, демек на мъжете е по лесно да преуспеят и т.н

[mrssmith]

Сексуалност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Човешката сексуалност е сложно понятие свързано с областите на анатомията, физиологията, психологията, социологията, философията и изкуството. В научен, биологичен смисъл, сексуалността обозначава репродуктивната, размножителна функция и способност на отделния индивид. Най-общо този термин се отнася до различни аспекти на живота на човешкия индивид — субективни, съзнателно и свободно избрани или наложени от обществото и семейството. Различни фактори обуславят сексуалността: физическото и психологическо развитие на индивида, поведението, начина на мислене (манталитет), социалните норми и наложените от семейството и обществото представи за добро, правилно и красиво като духовни или религиозни. Човешката сексуалност се явява един от съществените фактори за оразличаване на човека от останалите видове и представители на животинското царство, при които в повечето случаи сексуалността се ограничава до размножаването. По своята същност сексуалността проявява склонност на изменчивост в контекста на съдбата на отделния индивид, личния избор, културната и религиозна среда. Върху нейната богата и разнообразна многоликост оказват влияние историческите условия, дадености и промени, различните култури и човешки артефакти.

В по-тесен смисъл човешката сексуалност представлява характеристика на сексуалните свойства на индивида: сексуално влечение и обект, сексуални реакции, сексуална активност и сексуален живот. Психологията разглежда сексуалността като полова структура на личността, т.е. факторът предопределящ половата ориентация на всеки човек. Тази полова структура се определя от два основни типа фактори — биологични (генетични, хормонални и мозъчни) и психологични (вярвания, нагласи, самосъзнание, емоции). Те формират половата ориентация — усещането за полова принадлежност.

Сексуалността повлиява социалното поведение на човека и е негов цензор, но в същото време тя е и продукт на дадена социална култура и среда. Така сексуално поведение, което е общоприето в някои общества, се счита за неприемливо или престъпно в други.

Възпроизвеждането е една от биологичните функции на сексуалността, но съвсем не единствената. Човешката физиология прави сексуалността възможна, но тя не може да предскаже сексуалното поведение по никакъв начин.

Сексуалността е главен обект на изследване на науката сексология.

[RiseGirl]

Това мисля, че ще ти е от полза:


Различен от кого? За да приемем, че някой е различен, трябва да го сравним с общоприетите норми за поведение, визия и мислене създадени от дадена социална група. Да открием разлика или драстичност. А и това да си различен за всеки индивид носи различна символика. Проблема може да се разглежда междуполово; от гл. Точка на произхода или сексуалната ориентация; в зависимост от възрастовите характеристики и т.н.

Друг е въпроса с неестествените различия. За такива можем да приемем хомосексуализма, пироманството, фетишизма, аутизма и всички онези асоциални заболявания, които се приемат резервирано или изцяло отрицателно от обществото. Това е така, защото човек откривайки опастност в поведението на друг го приема за различен ан първо ниво, а на второ го излира и се стреми да ограничи пораженията, които би нанесъл „опасния субект”. Ето как „опасният субект” автоматично бива възприет за различен и опасен. Това също е естественна реакция на човека – нарича се страх.
Реално погледнато всеки индивид е различен сам за себе си, но дълбоките различия се открояват на фона на общоприетите общественни норми и правила. В зависимост от това дали те биват добре възприети човек се чувства „удобно” в своятя кожа или „бяга” , за да скрие странностите си. За един хомосексуалист би било добре да бъде възприет като такъв от обществото и близките си, за да постигне душевен мир сам за себе си. Би било зле обаче, същият този индивид да бъде отхвърлен. В такъв случай той трудно би открил себеподобни и би бил щастлив. Следователно, да си различен е нож с две остриета, но много хора умишлено поемат риска, като целят скандалност и известност. Но тези хора са както силно мразени, така и силно обичани от различните социални прослойки.
В заключение бих споделила, че за мен различията са толкова видове, колкото са и хората – много, важното е те да носят обич, утеха и хармония на носителите си. В противен случай се превръщат в бреме, понякога дори непосилно за слабите духом.

[sexy_girl_161]

благодаря много на всички
ще събера всички мнения в едно защото и аз незнам какво точно ми трябва

[Seducti0n]

Просто помисли.