“Преки чуждестранни инвестиции в България. Примери за положително и негативно влияние върху социално-икономическото развитие”
Пряка чуждестранна инвестиция е категория в международните инвестиции,при която резидент от една икономика придобива дълготраен интерес (поне 10% от дяловия капитал или правото на глас) в предприятие ,намиращо се в друга икономика.
В България ПЧИ(преки чуждестранни инвестиции) за 2006 възлизат на около 4млрд. евро или около 16 % от БВП на страната.
ПЧИ за 2006 са нараснали почти двойно спрямо 2005г, когато са били 10.8% от БВП на страната.
За 2005 ПЧИ са 1.8млрд евро
За 2004 сумата е 2.7млрд. евро
За 2003 цифрата е 1.8млрд. евро
Т.е. тенденцията е към нарастване на ПЧИ в страната
За периода 1992-2006 Австрия е най-големият чуждестранен инвеститор, с над 3млрд. долара
Следват Холандия с 1.8млрд. долара; Гърция с 1.6 млд. долара
Най-много ПЧИ има в финансовия сектор-3млрд. долара; недвижимите имоти –2.3 млрд долара ; енергетиката,строителство о,телекомуникациите и др.
Характерно за ПЧИ е ,че от 1998г насам преките чуждестранни инвестиции “на зелено” и за разширение ,са повече от тези от приватизация.
Примери за положително влияние на ПЧИ върху социално-икономическто развитие:
“Американ Стандард” – САЩ
През 1996г се осъществи приватизационна сделка ,според която “Американ Стандард” закупи 77% от държавното предприятие “Видима”в гр. Севлиево за 5.4 млн долара. Създаде се смесено предприятие “Видима Идеал”, което се развива много добре. Откриха се много нови работни места и бяха инвестирани сериозни капитали. “Американ Стандард” инвестира допълнително 31.3 млн $ за изграждане на нов завод за санитарен фаянс в града. Той представлява смесено предприятие между корпорацията и “Видима Идеал” и е съдебно регистриран под името “Идеал Стандарт”. Заговори се за “чудото в Севлиево”. Американската компания допринесе за съживяването на региона и осигорява хиляди работни места ,както и добри заплати.
“Крафт Якобс Сушард”- Швейцария
През 1993г “Крафт Якобс Сушард” закупи 80% от предприятието за шоколадови и захарни изделия в Своге.Понастоящем предприятието е лидер на пазара за шоколадови изделия. Осигурява много работни места както и поминък на жителите от общината.
“Пиринтекст” ООД – Гоце Делчев
“Пиринтекст” ООД е немско-българско смесено предприятие ,произвеждащо дрехи за Хуго Бос и др.Платовете и другите материали се внасят от Италия и Германия, а готовите облекла се транспортират до Западна Европа.Сред известните продути е марката костюми “Ролман”. Фирмата осигурява поминак на жителите на Гоце Делчев.
Гърция е един от най-важните чуждестранните инвеститори. Гръцките инвестиции са:
• В финансовия сектор.
ОББ е собственост на NBG. Като се има впредвид положителното разитие на ОББ през послените години, смятам ,че това е добра инвестиция(от гледна точка на българските интерси).
Пощенска банка, ПиреосЕвробанк и ДЗИбанк също са гръцка собственост.
т.е. Гърция има силно присъствие в банковия ни сектор.
• Глобул – създадена е през 2001г като втори мобилен оператор в България и до ден днешен е инвестирала повече от 950млн лева в дейността си.Осигурява хиляди работни места.
• Хранително-вкусовата промишленост .Гръцки са известните компании “Чипита”(кроасани), както и “Делта”(сладоледи).
Негативни примери за ПЧИ върху социално-икономическото развитие
Бих посочил инвестициите на гръцки,италиански и турски бизнесмени в шивашката и трикотажната индустрия.
Между 130-160лв е средната заплата на повечето шивачки от Хасково и Кърджали. Фирмите заобикалят българското трудово законодателство и не се съобразяват с предписанията и актовете на изпълнителната агенция по труда.
Най-честите нарушения са свързани с липса на нормален режим на труд и почивка, наднормен шум,и липса на безопасни условия на труд.
Доскоро повечето шивачки в България бяха като бели робини.Повечето от тях работеха за жълти стотинки в кошмарни цехове,но носеха добри печалби на чорбаджиите си –гръцки и турски фирми.
С влизането ни в ЕС ловците на евтина работна ръка започнаха да си “стягат куфарите”.Това са предимно фирми,на ръба на закона ,на които новите европейски правила не им изнасят.Затова те започват да се насочват към Сърбия,Македония,Албания.
Най-голямата шивашка фабрика в Перник закри произвоство и изнесе цеховете си в Сърбия.Гръцкият собственик избяга от България и реши да спасява фирмата си с още по-евтина работна ръка.Такава се намери в бедните Западни покрайнини.
В Перник той плащаше средно по 300лв, но парите се заработваха с безкраен извънреден труд и 24 часови дежурства.Гръцкият бизнесмен се измъкна без да плаща нито на кредиторите ,нито на работниците.
Почти всички чужди фирми в този бранш експлоатират абсолютно безкруполно труда на българските шивачки/работнички. В дупнишката фирма “Еврошуз” умират 2 работнички вследствие на отвратителните условия на труд.Целия произвоствен процес е в едно помещение,където от ацетоновите изпарения не се диша.Фирмата “Еврошуз” е собственост на италиански гражданин.
В друг цех в Лясковец се произвежда стока на ишлеме.На шивачките е давана работа и “за вкъщи”. Задължително се работи и в събота.За целия труд ,месечно получават около 250лв.
Приближени до собственика са идвали да вземат работничките по домовете рано сутрин-около 5-6часа и след това са пускани да се приберат ,само когато е завършена продукцията.Но никъде в техните договори не фигурира условието ,че ще има извънреден труд.
Според психолози работниците се съгласяват да работят за жълти стотинки,защото нямат алтернатива,предпочитат анонимността,защото се страхуват че нямат да се преборят с по-силния.
Един от най-големите скандали при ПЧИ е с немския гигант, концерна E.ON . Немският инвеститор притежава 67% от “Електроразпределение Варна” АД , както и “Електроразпределение Горна Оряховица” АД.
Проблема е свързан с това,че жителите на Североизточна България имат всекидневни проблеми с тока.Варненци се възроптаха срещу непрекъснатите аварии и слабото напрежение на тока,което в някои райони на варненска област ,на моменти е едва 134волта.
Вследствие на некачествения ток, който унищожава битова техника и нереално високите сметки за ток, има много заведени дела на граждани срещу фирмата.
Моето лично мнение е, че “ E.ON “ е пример за негативно влияние на ПЧИ върху социално-икономическото развитие.
Значителното нарастване на обема на ПЧИ в България е едно от доказателствата за развитието на процеса на глобализация в световното стопанство.Много са факторите ,които влияят върху техния обем,а също така върху структурата на износа вноса им.
Много фактори определят обема на ПЧИ в България.Сред тях са:
Макроикономичеката и политическа стабилност
Законовата рамка
Инфраструктурата на страната
Докато , действително в България има макроикономическа и политическа стабилност, то относно законодателството и инфраструктурата има още много какво да се желае.
И все пак през последните години се наблюдават едни добри размери на ПЧИ в България.
Очаква се рязко увеличаване на ПЧИ вследствие на членството на България в ЕС ,както и от твърде ниския корпоративен данък от 2007г в размер на 10%.
Второто УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ - МАГИСТЪРСКИ ПРОГРАМИ
Курсова работа
по
Икономика на публичния сектор
на тема: Чуждестранни инвестиции в България за развитие на винарството и лозарството
на
Анна Славова Цолова
Студент-магистър по специалност Бизнес Администрация
І курс, І семестър, фак. № ДМ 259124
София, 2006г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
І1.Инвестиции. Класове инвестиции.
2.Инвестиционни предимства на България.
3.Чуждестранни инвестиции в България за развитие на винарството и лозарството.
4.Изводи
Използвана литература
3 стр.
5 стр.
6 стр.
10 стр.
11 стр.
1. Инвестиции. Класове инвестиции.
Нoвият Закон за насърчаване на инвестициите урежда условията и процедурите за инвестиране в България. Той се прилага еднакво и за български и за чуждестранни инвеститори. Съгласно него министърът на икономиката е ръководният изпълнителен орган, който осигурява провеждането на държавната политика в областта на инвестициите. В изпълнение на тази функция министърът на икономиката разработва стратегия за насърчаване на инвестициите във взаимодействие с другите органи на изпълнителната власт. В съответствие с тази стратегия и областните стратегии за развитие, областните управители организират разработването на програми за насърчаване на инвестициите на територията на областта и координират тяхното изпълнение.
Законът за насърчаване на инвестициите предвижда мерки на преференциално третиране на инвестициите, отговарящи на точно определени критерии, както следва :
• инвестициите да са за придобиване на дълготрайни активи с цел създаване на ново или разширяване или модернизация на съществуващо производство на стоки и/или услуги;
• да се създават нови работни места;
• срокът на реализация на инвестициите да е в рамките на 3 години.
Изброените по-горе насърчителни мерки обаче не се прилагат по отношение на инвестиции в банки, небанкови финансови институции, застрахователни дружества, инвестиционни посредници, инвестиционни дружества и дружества със специална инвестиционна цел, управляващи дружества, пенсионни и здравноосигурителни дружества, инвестиции в хазартни дейности и за инвестиции, извършени в изпълнение на приватизационни договори.
Насърчителните мерки са различни в зависимост от класа на инвестициите, като те са групирани в три класа, в зависимост от стойността на инвестиционния проект. Праговете за определяне на класовете са посочени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите както следва :
първи клас – инвестиции над 70 млн. лв.;
втори клас – инвестиции от 40 млн. лв. до 70 млн. лв. включително и
трети клас – инвестиции от 10 млн. лв. до 40 млн. лв. включително;
Обща преференция за всички класове инвестиции е намаляване на срока за административно обслужване на сертифицираните инвеститори за реализирането на инвестиционните им планове. При представяне на сертификата за клас инвестиция, централните и териториалните органи извършват административно обслужване в срокове с една трета по-кратки от законоустановените.
За инвестиции от трети клас Българска агенция за инвестиции извършва информационно обслужване на инвеститорите, като им предоставя :
- брошури и информационни материали;
- информация относно потенциални търговски партньори в страната;
- информация за всички приложими административни процедури.
За инвестиции от втори клас Българска агенция за инвестиции извършва :
- споменатото по-горе информационно обслужване;
- индивидуално административно обслужване пред всички централни и териториални органи на изпълнителната власт и пред органите на местното самоуправление.
Инвеститорите имат възможността, от свое име и за своя сметка, чрез упълномощени служители на Агенцията да получат от съответните компетентни органи всички документи, необходими за осъществяване на инвестиционния проект съгласно действащото законодателство.
За инвестиции от първи клас Българска агенция за инвестиции подпомага инвеститорите както следва :
- предоставя индивидуално информационно и административно обслужване;
- прави предложение до компетентните органи за прилагане на облекчен режим при предоставяне право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти;
- прави предложение до министъра на икономиката за отпускане на инфраструктурна субсидия.
По искане на инвеститор, получил сертификат за първи клас инвестиция, Агенцията може да предложи на компетентните органи да прехвърлят право на собственост или да учредят ограничено вещно право върху недвижими имоти (частна държавна или общинска собственост) безвъзмездно или без търг или конкурс.
2. Инвестиционни предимства на България
Част от предимствата на България пред останалите страни в Европа, по отношение на инвеститорите се крият във висококвалифицираната, многоезична работна ръка, работеща при едни от най-конкурентните нива на заплащане в Европа; стабилна и предсказуема бизнес и политическа среда; най-ниските производствени разходи и данъци в европейската пазарна икономика; свободна търговия на индустриални стоки между България и EU, EFTA, CEFTA и Турция; очакваното членство на България в ЕС от 1 януари 2007 г. и произтичащото от този факт увеличение на пазара с над 500 млн. потребители. Наред с тези предимста могат да се посочат и такива произтичащи от националната ни политика и законодателство, а именно:
Плосък корпоративен данък от 15% (очаквана стойност за 2006 г. :15%)
Освобождаване от ДДС при внос на оборудване за инвестиционни проекти над 5 млн. евро
Годишна амортизационна норма от 30% за машини и оборудване, 50% за ново оборудване използвано за напълно нова инвестиция или разширяване, и 50% за софтуер и хардуер оборудване
55 договора за отмяна на двойното данъчно облагане
52 споразумения за взаимна защита и насърчаване на чуждестранните инвестиции
Непрекъснати административни услуги, чрез Българска агенция за инвестиции
Към така изброените предимства могат да се добовят и не на последно място прекрасният климат на наща страна, природните ни забележителности и уникалното ни гостоприемство и топлота към чужденците.
3. Чуждестранни инвестиции в България за развитие на винарството и лозарството
“В Република България се осъществява мащабна модернизация както на обществения сектор, така и на икономиката. Мнозинството икономисти, социолози и интелектуалци са единодушни, че светът е на ръба на безпрецедентна промяна – промяна, която е толкова динамична и всеобхватна, че обществото през 2025 година няма да има нищо общо с днешното общество.
Управлението на лозаро-винарския сектор се осъществява от Министерски съвет, а за оперативното управление на сектора отговаря министъра на земеделието и горите. Държавният контролен орган в сектора е Изпълнителна агенция по лозата и виното към министъра на земеделието и горите. Лозар-винарският сектор е един от първите икономически сектори, за които нормативната уредба предвижда висока степен на саморегулация, която се осъществява от Националната лозар-винарска камара.
Партньорството между правителството и частния сектор е основен инструмент, с който да се мобилизират обществените усилия за ускоряване на развитието на страната и за постигане на националните цели.
Дейността на Националната лозаро-винарска камара е успешен пример за резултатно партньорство между бизнеса и правителството.
От географска гледна точка България има значителни предимства да се утвърди като уникален производител на вино. Виното отговаря на бъдещите изисквания за индивидуализиран, екологично чист и здравословен природен продукт.
Ние вярваме, че потребителите биха изградили трайно доверие към винарската промишленост, единствено ако производителите споделят общи ценности като честност, новаторство, лоялна конкуренция, подчертан интерес към изискванията на потребителя, повишаване на качеството и търсене на финансов успех. Тези изисквания са високи и са знак, че най-голямо значение за развитието на сектора имат както качеството на продуктите, така и грижата за клиента и безкористното бизнес-поведение.
Бъдещето на лозаро-винарския сектор е в производството на качествени вина от определен географски район. Секторът се стреми да повишава разбирането на потребителя за предимствата на виното предвид експанзията в сферата на търговията, туризма, храненето и подобряването на начина на живот.
Целта на стратегията е да очертае рамка за развитие на сектора и разширяване на пазара за българските вина в страната и извън нея. Начинът е да постигнем устойчиво присъствие в пазарни ниши за качествени вина на пазари с изявени гастрономически навици и стил на живот.
Затова опорна точка за развитие на лозаро-винарския сектор е изграждането на съвременна структура на сектора и засилване на неговите конкурентни предимства.
Министерството на земеделието и горите и Националната лозаро-винарска камара заявяват готовност в партньорство с правителството да положат максимални усилия за постигане на целите на стратегията.”
Предвидените инвестиции за развитието на този сектор са непосредствено свързани със засаждане на винени лозя. Във връзка с приетото законодателство за ограничаване засаждането на винени лозя ще се извършва с права за засаждане от създадения Национален резерв. Националният резерв е инструмент, който ще се използва и за създаването на лозя и след приемането ни в ЕС. До момента имаме натрупани права за засаждане в Националният резерв в размер на 7000 ха. До 2007г. се предвижда от него да бъдат предоставени права за засаждане на винени лозя в размер на 5 000 ха. Към момента на присъединяването в Националния резерв ще има акумулирани права за засаждане на винени лозя в размер на около 4 295 ха, от които 2295 ха договорени в преговорната позиция на Р България (1,5% от общата площ от 153 000 ха) и 2000 ха останали в Националния резерв към датата на присъединяването.
В периода до 2007г. се предвижда изкореняване на 5000 ха лозя и създаването на 10 000 ха нови лозя. Финансовата обосновка за необходимите финансови средства за изкореняване, засаждане и отглеждане, както и необходимата земеделска техника, са направени при следната методика :
разходите за създаване на 1 ха лозов масив са:
- първа година – 16 000 лв.
- от втора до четвърта година – по 6 000 лв.
- разходи за изкореняване на 1 ха стар лозов масив – 5 000 лв.
- необходима земеделска техника за обработка на 100 ха. лозов масив на общо стойност 137 000 лв.
До този момент един от най-крупните инвеститори в сферата на лозарството и винопроизводството е италианският предприемач Едоардо Миролио. Той е инвестирал 22 млн. евро във винарска изба с неговото име. Избата, която реализира първата си продукция през октомври 2005 г., е изградена в района на село Еленово, община Нова Загора, на площ от 6.5 декара и е заобиколена от лозови масиви, естествено езеро и автентични тракийски руини. В средата на август 2006 г. ще заработи луксозна хотелска част с ресторант и дегустационна.
Производството на избата се ръководи от 8-членен екип италиански специалисти начело със световно признатия енолог Марко Монкиеро. През 2004-2005 г. общият брой на ангажираните работници при създаването и култивирането на лозовите насаждения край с. Еленово е 130 души. По време на активния гроздобер броят на наетите достига 200 човека. Очаква се през 2006 г. след откриването на хотелския комплекс на територията на избата да се разкрият нови 30 постоянни работни места. Годишният производствен капацитет на избата “Миролио” е 1 млн. литра вино. Производството за 2005 г. от грозде реколта 2004 и 2005 г. е с общ обем от 650 000 литра.
Цикълът на производство в избата на италианската компания обхваща всички технологични операции от началната преработка на гроздето до бутилирането му. В производството на висококачествените вина се използва уникален за Балканския полуостров гроздов комбайн и високотехнологични преси. Основното оборудване на избата „Едоардо Миролио” е доставено от водещи италиански производители на технологии във винопроизводството. Изключение правят широко използваните в цяла Европа съдовете от неръждаема стомана, произведени от хасковското предприятие „Родина”. Управлението и контрола на качеството на произвежданата продукция се осъществява от модерно оборудвана лаборатория и с помощта на собствена метеорологична станция на територията на избата.
„България е страна, която има традиции във винопроизводството, съчетани с прекрасни климатични условия за това. Върху изключително подходящата почва на с. Еленово към настоящия момент засадихме 2000 декара лозови масиви и то от елитен френски посадъчен материал. Част от сортовете, които ще култивираме са “Каберне совиньон”, “Сира”, “Каберне Франк”, “Пино Ноар”, “Совиньон Блан”. Избата разполага с висококачествени бъчви от френски дъб, които създават изключително добра среда за стареене на виното”, уточнява г-н Едоардо Миролио.
Винарската изба в с. Еленово ще предлага на пазара две основни серии вина с търговски марки – Edoardo Miroglio и Sant’Ilia. Вината от серията Edoardo Miroglio ще бъдат предлагани в селектирани ресторанти и хотели в България. Мараката Sant’Ilia е предназначена за продажба в търговската мрежа в цялата страна. Освен българските вина винарска изба Едоардо Миролио предлага и отличните италиански вина произведени от избата Тенута Карета, обл. Пиамонте Алба в Италия, собственик на която е Едоардо Миролио.
4. Изводи
В очакване присъединяването на България към ЕС ще нараства все повече броят на инвеститорите у нас. С оглед на икономическите и финансови условия интересът на чуждестранните инвеститори ще се увеличава. Евтината работна ръка, предвидените данъчни облекчения, местоположението и трудолюбието на българина са основни причини за развитието на чуждестранния бизнес у нас. С нарастването на производството и увеличаването на капитала ще нараства и реалния БВП на страната ни, което ще доведе и до едно ускоряване на темпото на търсене и предлагане на стоки и услуги на вътрешния ни пазар. Това ще благоприятства икономическото ни развитие и очакванията за бъдещи печалби ще бъдат оптимистични. Следователно промените в растежа на реалния БВП ще доведат и до промени в очакванията на фирмите инвеститори за бъдещи печалби и до ускорени промени в инвестиционното търсене.
И последното...
МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ ГР. БОТЕВГРАД
КУРСОВА РАБОТА
ПО
УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
ИНВЕСТИЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ
Преподавател: Изготвил:
доц. Серафим Петров
Специалност: Бизнесадминистрация
гр. Ботевград
Oсновни причини
за инвестиции в България
• Финансова стабилност
• Все още най-ниски цени
на имоти в Европа
• Голямо нарастване на цените на имотите, очаквано след приемането на България в ЕС, позволяващо добра възвръщаемост на инвестициите
• Отлични климатични условия и околна среда
• Богата култура и историческо наследство
Инвестиционен климат в България - България има либерален режим за чуждите инвестиции. Правителството се фокусира върху развитието на обещаващи сектори в икономиката като енергетиката, транспорта, телекомуникациите и земеделието. Страната ни предлага различни стимули за създаване на работа. Много общини са готови да направят отстъпки за значителни чуждестранни инвестиции. България има добре образована работна сила, ниско платена работна ръка, а географското ? положение е на кръстопът между Европа, Средния Изток и страните от бившия Съветски Съюз. България се присъедини към НАТО през април 2004 г. и започнаха преговорите за присъединяване към Европейския съюз през юни 2004 г.
Тенденции за инвестиции и политика - Продължаващият икономически прогрес и политическа стабилност повишават възможността на България да привлича уважавани международни инвеститори. Новата Спогодба за помощ, договорена с МВФ през юли 2004, съобщава на инвеститорите, че българското правителство се стреми към отговорна икономическа политика, чиято крайна цел е членството в ЕС. Отново през 2004 г. две водещи международни рейтинг агенции повишиха рейтинга на България до инвестиционна степен, отразявайки позитивната икономическа перспектива на страната и благоразумната фискална политика.
Общи правила за инвестиране
Най-обикновеният тип на организация за чуждите инвеститори е дружество с ограничена отговорност. Други типични форми са акционерните дружества, събирателни дружества, бизнес сдружения и еднолични търговци.
Забраната в конституцията за директна покупка на земя от чужденци е в сила, въпреки това няма ограничения за придобиването на земя от местно регистрирани компании с мажоритарно чуждестранно участие. Условията за присъединяването към ЕС предвиждат и промяна в Конституцията, позволяваща на граждани от ЕС да придобиват недвижима собственост, докато всички други чужденци ще трябва да действат според принципите на международния договор, ратифициран от Българския парламент. По тази причина инвеститорите от ЕС са предпочитани пред тези от САЩ.
Банкова система - Българската банкова система претърпя значителни трансформации след нейното фактическо срутване през 1996 г.
и продължава да се развива. Има 35 търговски банки с общ актив от
16,4 млрд. лв. (около 11,3 млрд. щатски долара). Приблизително 50 % от банковия актив са съсредоточени в три банки: Булбанк, Държавна Спестовна Каса (ДСК) и Обединена Българска Банка (ОББ).
България завърши приватизацията на държавните банки, привличайки някои силни чуждестранни банки като стратегически инвеститори. Чуждестранните инвеститори се включват в Българската банкова индустрия, включително UniCredito ItalianoSpA, Френската национална банка (PARIBAS), Националната банка на Гърция, Societe Generale, Австрийска банка Creditanstalt, Американска Животозастрахователна Компания, Обединени Еврофинансови холдинги, Regent Pasific Company и Ситибанк.
Работната сила в България официално се състои от 3,397, 000 високообразовани и квалифицирани мъже (56 %) и жени (44 %). Грамотността в България е 93 %.
Голяма част от работещите са завършили средно училище, имат техническо или професионално образование. Много българи имат силни познания в областта на инжeнерството, медицината, икономиката и науките, но има недостиг на професионалисти със западни мениджърски умения. Способностите на работниците и относително ниското заплащане на труда са големи стимули за чуждите компании да инвестират в България. Задължителните такси за работодателя и различни привилегии (отстъпки за дрехи, бонуси и др.) могат да добавят около 50 % към номиналната заплата.
Чуждестранни инвестиции в България
По страни най-много инвестиции за периода януари -
септември 2006 г. са привлечени от Холандия (21 % от общия размер на преките чуждестранни инвестиции), Великобритания (19,8 %) и Австрия (13,5 %).По отраслова структура най-много инвестиции за периода януари - септември 2006 г. са привлечени в отрасъла операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги - 35,4 %, (1005,7 млн. евро) преработваща промишленост - 21,4 %
(608,4 млн. евро) и финансово посредничество - 12,7 % (362,7 млн. евро).
За периода 1998-2005 г. най-голям е относителният дял на инвестициите в преработваща промишленост - 27,36 %, търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството - 18,78 %, финансово посредничество - 16,68 По предварителни данни на БНБ преките инвестиции в страната за периода януари -септември 2006 г. възлизат на 2845,1 млн. евро (11,8 % от БВП) при 1292,2 млн. евро (6 % от БВП) за същия период на 2005 г., което е рекордна стойност за страната за последните 16 години %, транспорт, складиране и съобщения - 11,38 %, операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги- 10,26 %, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода - 6,56 %.
Холандия е на първо място по инвестиции у нас
Преките инвестиции в страната за периода януари -
септември 2006 г. възлизат на 2,8451 млрд. евро или
11,8 % от БВП, съобщават от БНБ. Най-много инвестиции за този период са привлечени от Холандия, които представляват 21 % от общия размер на преките чуждестранни инвестиции или около 600 млн. евро. Следват страни като Великобритания с 19,8 % и Австрия - с 13,5 %.
Възможностите за инвестиции на холандски фирми у нас се разширяват особено много благодарение на холандската Програма за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа (PSO). Проектите по нея имат за цел да насърчават развитието на търговията, инвестициите и другите форми на сътрудничество между Холандия и тези държави. Всяка година холандското правителство подписва Меморандум за разбирателство с всяка от страните, включени в програмата.
По данни на Българската агенция за инвестиции преките чужди инвестиции на Холандия в България за периода 1992 - 2005 г. възлизат на 796.6 млн. щ. д.
Сред най-големите холандски инвеститори у нас могат да се посочат Амилум Eastarch, Shell Overseas, Helian Commodities и Swedish Match Group B.V.
Статистика: по данни на БНБ привлеченият през първите девет месеца дялов капитал у нас възлиза на 1,4 млрд. евро и представ-
лява 49,2 % от общия размер на преките чуждестранни инвестиции за отчетния период.
Той е по-висок с 900,5 млн. евро от този, привлечен през същия период на 2005 г., като в него са включени и постъп-ленията от продажбата на недвижими имоти на чуждестранни лица, които са в размер на 750,9 млн. евро.
Дяловият капитал от приватизационни сделки с чуждестранни инвеститори, придобили над 10 % участие в българско предприятие, възлиза на 25 млн. евро., а дяловият капитал от други сделки е в размер на 1,3753 млрд. евро.
Реинвестираната печалба за деветмесечието от чужденци се оценява на 207,8 млн. евро при оценка в размер на 172,1 млн. евро за същия период на 2005 г., съобщават още от БНБ.
Интересна е класификацията на инвестиции у нас по отрасли, където най-много инвестиции са привлечени в отрасъла на недвижимите имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги - 1 млрд. евро.
На второ място се нарежда секторът на преработващата промишленост с инвестиции в размер на 608,4 млн. евро, следвани от финансовото посредничество, което е акумулирало 362,7 млн. евро преки чуждестранни инвестиции.
Преките инвестиции в чужбина пък за деветмесечието са в размер на 46,2 млн. евро при 237,1 млн. евро за същия период на 2005 г.
Конкурентни позиции и перспективи за привличане на чужди инвестиции в България
При анализа на инвестициите се използва FDI Potential Index, според който България, Естония и Финландия са в групата на страните с висок инвестиционен потенциал и много добро инвестиционно представяне. FDI Potential Index се изчислява на базата на 12 икономически и структурни променливи.
В Доклада за световните инвестиции през 2006 г. на UNCTAD се отбелязва също, че през следващите две години Югоизточна Европа ще привлече още по-големи потоци чуждестранни инвестиции, особено България и Румъния като бъдещи страни-членки на ЕС. Основните предимства се определят като близост с границите на съюза и ниските разходи за труд в региона - сравними с тези в Индия и Китай. От друга страна се отбелязва, че “За да се възползват от това предимство, страните от Югоизточна Европа трябва да предложат и същото ниво на производителност”.
Резултатите от прогнозно изследване на UNCTAD за потоците на преките инвестиции, извършено чрез допитване до експерти, транснационални компании и инвестиционни агенции за периода до 2008 г., показва, че привлекателните сектори са: услугите: информационните и комуникационни технологии, услуги, свързани с производството и разпределение на електроенергия, вода и газ, транспорта и туризма; следвани от производствения сектор - електроника и електротехника, машиностроене и металообработване; в първичния (primary) сектор - миннодобивната и петролна промишленост. В анализите на UNCTAD се отбелязва и нов феномен - за пръв път транснационалните компании установяват изследователски и технологични центрове извън развитите страни, която тенденция се отнася
в близка перспектива и за Югоизточна Европа.
Направените изводи за най-перспективните сектори за привличане на инвестиции, от горецитираното прогнозно изследване са в пълно съзвучие и с изводите и препоръките в доклада на “Делойт” за България, изготвен по поръчка на Министерството на икономиката през 2005 г. На базата на анализа на конкурентните предимства и недостатъци на България, както и на бъдещите глобални и регионални потоци от ПЧИ са определени секторите, които имат голям потенциал за привличане на ПЧИ. Според Делойт, икономическите отрасли с най-добър потенциал за привличане на инвестиции в средносрочен план се концентрират до: ИКТ, аутсорсинг, машиностроене, електротехника
и електроника.
България е сред най-предпочитаните места за аутсорсинг (изнасяне на корпоративни дейности)
в сферата на информационните технологии, бизнес процесите и информационните центрове, според класацията на американската консултантска компания “Ей Ти Кърни” за 2005 г.(A.T. Kearney: 2005 Global Services Location Index - ноември 2005 г.).
България е на 15 място, пред Словакия - на 16 място, а Румъния е на 24 място. Това потвърждава и изводите, направени в изследването на Делойт, което посочва отличните перспективи за аутсорсинга като един от най-перспективните сектори за привличане на инвестиции в България.
От друга страна, икономическият растеж през следващите години ще бъде генериран от големите и мащабни инвестиционни проекти за развитие на техническата инфраструктура -
енергийна, транспортна, телекомуникационна и водния сектор. Изпълнението на тези мащабни инвестиционни проекти предопределя големите възможности за участие на чуждестранни компании в партньорство с българските инженерингови предприятия, с доказан авторитет в изграждане и експлоатация на инфраструктурни обекти.
Всички тези положителни тенденции се оказаха възможни благодарение на общото подобрение на бизнес климата в страната, което много точно беше отчетено и от проучването на Асоциацията на европейските палати. Базирано върху очакванията за 2006 г. и развитието от 2005 г. на 80 000 фирми от 27 държави, изследването показва, че
България е на 6-то място от 27 европейски държави по положителни очаквания за бизнес климата през 2006 г.
В допълнение на това българските предприемачи имат по-оптимистични очаквания за развитието на техния бизнес. 56 % от българските компании очакват положително развитие, срещу 46 % от фирмите в ЕС-15.
Българското правителство споделя общоприетото мнение, че инвестициите имат ярко изразен положителен ефект върху икономиката, като чуждестранните инвестиции се открояват със своята значимост. Подобряването на инвестиционния климат е един от главните приоритети на икономическата политика. Крайната цел е повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и постигане на стабилен и устойчив икономически растеж чрез насърчаване на инвестициите, за да може страната да се позиционира успешно на конкурентния глобален пазар.
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
