Въпрос ...

[Weakness]

Кое според вас има по-голям дял в света:заслуженото или незаслуженото страдание?Дайте примери от приказки или от вашия личен живот.
Темата е малко тъпа...ама

[_SmiLe_FoR_yOu_]

Ами според мен незаслуженото страдание има по-голям дял в света.. Вярно всеки, който страда за нещо казва, че с нищо не го е заслужил, но има и такива, които наистина са прекрасни хора и не заслужават да страдат,а живота им е ужасен и изпълнен с мъчения. Аз лично смятам така.. дано на хората с незаслужено страдание, някой ден всичко изстрадано да им се върне под формата на щастие,здраве и т.н.

[mir4eto93]

Незаслуженото страдание е много повече, гаднярите винаги се измъкват лесно и оставят останалите да страдат... Така стоят нещата в тоя свят

[gree_girl]

Според мен заслуженото, защото когато направиш нещо гадно или постъпиш по гаден начин, то ти се връща рано или късно. Съгласна съм с мнението преди моето, че има и много хора, които са добри и не заслужават да страдат. Мисля, че те са по-малко, но болката, която изпитват им е много по-голяма, защото са невинни.
А за пример от живота ми: една приятелка никога нямаше време за мен, все беше или със сестра си, или с техните, или със съседката, или пътуваше ... но не и за мен! Винаги се съобразявах с нея и какво ... все бях сама, защото тя все не намираше време за мен ... сега нещата се ромениха, сега заетата съм аз, сестра и живее в друг град, рядко излиза с родитерите си ... и сега тя е сама, но аз нямам време ...

[siiska]

Незаслуженото страдание е много повече, гаднярите винаги се измъкват лесно и оставят останалите да страдат... Така стоят нещата в тоя свят

+ 12132

[Weakness]

Някой мойе ли да ми даде по-обстоен отг .... смисъл малко като есе да стане ...че не ме бива

[elfinna]

nqkoi moje li da mi nameri analiz na proizvedenieto stariqt myzikant ot hristo smirenenski

[Lysit0]

nqkoi moje li da mi nameri analiz na proizvedenieto stariqt myzikant ot hristo smirenenski

Заповядай:

“Стария музикант”
Христо Смирненски


Творчеството на Христо Смирненски представлява обобщение на поетическите тенденции от епохата на 20-те години на 20 век. То същевременно налага нови идейно-тематична ориентация и образен свят. Поетът преосмисля символистичната поезия, като описва демонизирания образ на града с неговите улици, където бродят неволята, нищетата.
В текстът на стихотворението “Стария музикант” е представен мотивът за трагичното и мъчително живеене на образа на един стар човек, който е отхвърлен от големият и шумен град. Градът лишава човека от нормален живот, тъй като не му предлага условия за живеене, и още повече той не му предлага нищо. Единственното нещо, което иска да го приюти това е Смъртта...
Като цяло поезията на Смирненски е насочена към бедните и онеправдани “деца” на града. Към тези който не могат сами да се справят в него, към тези за който градът е злобен и в който те нямат място. Както в “Старият музикант” така и в “Цветарка” са представени образи на хора, който не могат да се справят сами межу стените на града, защото те са ако не друго нетрудуспособни – цветарката е едно мако дете, което изкарва прехраната си като продава цветя, защото не може да прави нищо друго за своята възраст, а музикантът старец вече е загърбил тези години, в който е можел да се изхранва. Сега той е стар, немощен и в града няма място за такива като него – нетрудоспособни. Единственният изход, единственното нещо, което го чака е Смъртта “ кървава и многоръка”.
Когато четем стихотворението “Старият музикант” образът който изплува в съзнанието ни е на един беден, опърпан старец, който седи до моста безжизнено хванал своята цигулка и се опитва да се приобщи по някакъв начин към големият и мрачен град. Но за него няма място там, той е накрая на дните си и градът вместо да го приюти сякаш го бута по силно в ръцете на Смъртта. “Бурно край него животът кипи...”, но “...пъстроцветните шумни тълпи все тъй са зли и далечни...”.
В стихотворението времето и пространсвото са маркирани от образите на вечерта, зимата и старостта, които семантично препращат към смъртта:
”Привечер. Спуска се траурен здрач,
Ситен снежец завалява.... “
Те подсилват усещането за обреченост и безпреспективност, а описанието на смръчаването внушава преминаването от светлина към тъмнина, от живот към смърт. Зимната вечер охарактеризира чувството за бездомност и самота, в нея липсва светлина, топлина, а оттам и уютност.
“И прегърбен той пристъпя едва...” старецът вече е немощен, той вече не може да се бори с неправдите на града, той е сам като само от време на време негова спътница е луната “фосфорно бледа” и никой друг той не вижда тълпите са злобни, няма място той в тях и остава сам самичък на този свят чакайки Смъртта да дойде и да го прибере от този зъл, демоничен град.
Описвайки злободневността на града, Христо смирненски изразява своя гняв срещу несправедловостта и като че ли се превръща в защитник на онеправданите. Той сякаш се изявява като говорител на унизените, лишени от глас и чрез текстовете им дава гласност, която да изрази копнежа им по спасение и просъществуване. В стихотворението “Старият музикант” поетът изказва именно тази непримиримост, спирайки се на конкретен образ, с които да подчертае бездушевността на града, който обезличава човека и обезсмисля съществуването му, карайки го да страда и да тъне в мизерия и самота.

[elfinna]

tenks mnogo

[Lysit0]

tenks mnogo

Няма проблеми.