МНОГО СПЕШНО !!

[kapinka]

Може ли някой да ми изтегли тези теми : http://download.pomagalo.com/68939/narodni+buditeli/
http://download.pomagalo.com/44553/1...eli/?cfr=68939
http://download.pomagalo.com/76137/m...eli/?cfr=68939
Пуснах нова тема, защото ми трябват спешно най-късно до утре Много ще съм благодарна ако някой се отзове :))))

[RiseGirl]

1-ви ноември
Ден на народните будители

Денят на народните будители е български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.
В новоосвободена от турско робство България както интелигенцията, така и масовият човек съзнавали подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искали да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици и читалища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на Народното просвещение на България внася предложение в Министерски съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители през 1922 г.
За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1921 до 1945 г. е общонационален празник.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
Денят на народните будители е един от най-светлите български празници. Той се чества всяка година на 1-ви ноември. Посветен е на паметта на българските просветни дейци и радетели за народно самосъзнание.
Много са тежките моменти в българската история, но твърде силен се оказва българският дух. На него е посветен този светъл празничен ден.

След турското робство България възвеличава подвига на възрожденските дейци и революционери, благодарение на които се е създала атмосферата, повела българският дух към борба за независимост. Много градове и села отдават заслужена признателност към народните будители като кръщават улици, училища и читалища на тяхно име. Но това не стига да се възвеличае делото им. По тази причина през 1922 г. правителството на Александър Стамболийски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1-ви ноември за Ден на българските народни будители. Денят е честван за първи път в Пловдив още през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е обявен за общонационален празник. През 1945 г. честването се забранява. Възстановява се чак 47 години по-късно със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г.

Така 1-ви ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Много малко са държавите, които имат празник на духовността. Нека се замислим какви са причините България да има такъв ден. Той е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, радетелите, съхранили през вековете духовните ценности на нацията ни и нейния морал.
Първите велики имена, с които свързваме този светъл ден са Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Г. Сава Раковски, В. Левски , Хр. Ботев, Л. Каравелов, Стефан Стамболов - все велики имена, но малка част от всички онези истински заслужили българи, които са показали какво означава да милееш за родината си, да възнасяш името й и с гордост да си готов да отдадеш живота си за нея.

Поклон пред светлата им памет, и честит празник!

--------------------------------------------------------------

България има нужда от нови будители, защото количеството на потенциалните "изгнаници по своя воля" нараства застрашително. Днес да заявяваш публично любовта си към Родината се счита за необяснима проява на ексцентризъм. България има днес нужда във всеки от нас да се събуди съвестта на родолюбието. Необходимо е да открием причини за гордост дори в недостатъците си - така както направиха германците, французите и англичаните от вчерашния ден, и както пред очите ни постъпват американците. В този смисъл от първостепенно значение е да проучим внимателно причините и перспективите на прословутия си национален нихилизъм - качество, превърнало се в наша запазена марка пред света. Защото, който проникне до корените на това явление, ще си обясни по-добре и тръпчивия вкус на плодовете му. “Българинът е скептик, дори черногледец. Това е вярно. Всеки дълго робувал народ е такъв. Въпросът е дали е то слабост, или сила? Лесно вярващият, оптимистът е винаги измаменият, разочарованият. Скептикът, песимистът е реалният човек”. Тези проникновени думи са написани от талантливия поет Кирил Христов и представляват един нов прочит на типичния за българите екзистенциален негативизъм. И действително: историята доказва, че като народ ние рядко се поддаваме на изкушенията на шовинизма по отношение на своите съседи, а вътре в страната ни традиционно цари етнически мир. Сами по себе си тези достижения не са никак маловажни, макар с присъщата си скромност българинът често да ги пренебрегва.
Грехът на "великите" нации винаги се е коренял в липсата им на уважение към чуждия начин на мислене, към чуждия бит, религия и култура. Именно шовинизъм, расизъм и ксенофобия станаха причина за разпалването на две световни войни. Дори ако оставим настрана наказателните акции, предприемани от Америка, Русия и Израел срещу повече или по-малко отдалечени територии, в които имат икономически интереси, ще се убедим, че глобализацията като феномен на модерния свят не е нищо друго, освен продължение на войната с други средства. Широко прокламираната от развитите демокрации политика за промоция на различността не постигна друго, освен да приложи расизма с обратен знак към собственото население на страната или да ревизира моралните повели на Стария завет, разклащайки сериозно нравствените устои на обществото.
България остана в периферията на тези процеси - поради икономическата и политическата си несъстоятелност, плод на обективни фактори, но и на нихилизма, който не ни позволи да изградим витална държавност, но и ни предпази от съдбовните грешки на "великите". Ако позицията на българите по въпросите на етническия мир на Балканите не бе толкова реалистична, вероятно локалните военни конфликти биха се развили по много по-кървав сценарий. Ако бяхме следвали предписанията на своя българска "Мегали идея" или подобно на Илия Гарашанин неусетно преминавахме от патриотизъм към шовинизъм в националните си претенции, новата история на Балканите би изглеждала другояче. Именно на националния си нихилизъм и произтичащата от него невъзможност да работим за каузата на "Велика България" дължим благоприятното за страната развитие, което ни превърна в стабилизиращ фактор на Балканите, и не след дълго за нас се отвориха вратите на Европейския съюз и НАТО. Вярно е, че България често е ставала арена на ожесточени вътрешнополитически схватки, но въпреки националния нихилизъм на управниците си, страната винаги успява да се възроди от руините на държавността и е просъществувала в продължение на повече от 13 века. Не е ли време да превърнем собствения си негативизъм в извор на самоуважение? Защото в противен случай вървим по пътя на националното обезличаване. Именно тук е ролята на будителите на народа. А по отношение на самоличността им- трябва да се премине към уважение на българските интелектуалци, доказали непримиримостта си както през годините на социализъм, така и през периода на преход. Перата на Радой Ралин, Стефан Цанев, Недялко Йорданов не бива да се възприемат само като поетика или публикация, а да разбудят позаспалия ух на българина.

-------------------------------------------------------------

Моите будители

Моите будители – това са хората, които уважавам и ценя, това са личностите, които славя и почитам.Будителите са хората, от които вземам опит и качества,тези, на които се опитвам да подражавам, които ме вдъхновяват и учат.
Смятам, че като мои будители, на първо място са родителите и най-близките ми, тези които биха ми дали полезен съвет, друга гледна точка по даден въпрос или биха ми предали опита си без да искат нищо в замяна. Също така обаче мисля, че част от моите будители са и великите личности, на които се възхищавам, на които се опитвам да подражавам и тези, като които се искам да бъда, били те революционери, учени, владетели или най-обикновени хора.
Родителите и близките ми ги възприемам като будители, защото те са хората, които ми помагат да се превърна от малко детенце във възрастен и здравомислещ човек. Както хората, като Паисий Хилендарски и последователите му, са успели да “събудят” ума на поробения българин и са го превърнали, чрез книгите и лекциите си, от работен добитък в знаещ произхода си човек, горд с националността си и готов да се бори за свободата си, така и родителите възпитават децата си да знаят кои са, какви са били предците им и самите те и ги учат за в бъдеще да предадат на новото поколение мъдростта и паметта на многото предишни. Ето защо на първо място неоспоримо са родителите и най-близките хора, които още от най-ранно детство са до мене и ми помагат с напътствия, решения на проблемите и с многото опит събран от поколенията преди тях.
Но не само родителите могат да бъдат будители на един млад човек като мене. Мисля, че мога да добавя към моите будители и личностите, били те исторически или настоящи, чиито постъпки харесвам, на които се опитвам да подражавам, които славя и почитам и на които се възхищавам. От хора като Христо Ботев и Васил Левски, както и много други борци за свободата на България, се възхищавам, защото те са имали смелостта да се опълчат на шест вековният поробител, които са били достатъчно големи родолюбци, за да могат да преодолеят страха на масите и бидейки различни, да се превръщат в герои.
Също към моите будители прибавям и учените, от които черпя знания и умения, били те по науките, като Исак Нютон, Талес или Дмитрий Менделеев, както и тези, които ми дават начини за решаване на проблемите в живота, философи и хора, побрали мъдростта на поколенията в своите творби, независимо какви са – скулптури, книги или картини. Учените мога да причисля към хората, от които черпя знания и по още една причина – те са хората, които са открили и формулирали принципите, на които днес се осланя голяма част от живота ни. Благодарение на тях аз мога да ползвам компютър, хладилник, да живея в съвременно жилище, а не в някоя колиба, в каквито може би са живели голяма част от тях. И поради това аз се опитвам да бъда като тях, да допринеса с нещо за подобряване на моя и на живота на поколенията след мене.
Владетели като хан Кубрат, хан Аспарух, цар Симеон І, цар Иван Асен ІІ, Наполеон Бонапарт и дори такива като Ленин, Сталин и Хитлер също допринасят за духовното ми развитие.Следейки техните действия, стратегиите им за управляване, виждайки техните големи и малки грешки, които са допуснали, аз се научавам да преценявам по-добре какви трябва да са моите постъпки, за да не допусна да направя някоя глупост, която ще ми навреди сериозно сега или за в бъдеще. Аз се научавам да отсявам доброто от лошото и да различавам къде човек се е водил от собствените си подбуди и къде – в следствие на проява на здрав разум. Това ми помага да се разбирам по-добре с хората около мене и да знам кога някой ме лъже или е лицемерен. Но защо трябва да се уча точно от владетели или главнокомандващи, като същите постъпки, понякога дори с по-голяма поука от тези на високопоставените, са извършвали и простосмъртните хора като мене. Отговорът е един – защото обикновените хора не са толкова известни, колкото един цар или президент и защото постъпките им се помнят единствено и само от техните роднини и приятели.
Като цяло това са моите будители – хората, от които мога да науча нещо, тези, които биха ми били полезни сега и за в бъдеще. И независимо какви са те, аз ги почитам, уважавам и ще ги ценя до своята смърт. Това е така, защото те ми помагат и ще продължат да бъдат, чрез постъпките си, трудовете или откритията си, до мене през целия ми живот. А за да им се отплатя по някакъв начин на хората, отделили време, за да може на мене да ми е по-лесно и животът ми да е по-успешен, аз на свой ред , ще се превърна в будител за моите деца и за хората от следващото поколение, които ще са близо до мене!