Цитирай Първоначално написано от samoubiika
и при мен имаше нещо такова...харесах си го още в мига,в който го видях...доста време ни отне,докато станахме истински приятели...споделяхме си всичко,шегувахме се,говорехме постоянно...по едно време дойде момента на признаването,че и двамата сме се харесвали някога...само че ме беше срам да кажа,че още го харесвам...страх ме беше,че може да ме отхвърли и въобще да загубя единствения си за тогава бес френд(момче)...никога между мен и някое друго момче не е имало толкова силна връзка...
сега продължаваме да сме приятели...шегите и съобщенията са доста по-малко...вече не си говорим често...рядко се виждаме,ако го направим е на здравей,здрасти...отново си споделяме,но рядко и ако се случи,то ще е за това 'коя си е харесал' или 'с коя е гадже' или 'с коя бил спал'...незнам дали се е опитвал да ме накара да ревнувам,но е успявал...дали от ревност или от загриженост винаги съм се интересувала от хората,с които дружи ;д;д но не да ги разпитвам или да ги следя...просто искам да го предпазя може би...но любовта,която изпитвах преди години,сега е просто приятелска...това е гадното...

ако не предприемеш нещо,просто ще го изгубиш...може да те обича и да се опита да провокира ревност в теб...за да разбере дали ти го обичаш...или просто наистина да си му най-добрата приятелка,но нищо повече...
така или иначе когато хората загубят нещо или някой,осъзнават колко важно и ценно е било за тях,но е вече късно.ако той не е осъзнал какъв чудесен човек си,то ще го осъзнае,но ти вече ще си загубила онази любов...
браво това беше най-трогателното и иистинското постче досега.