Ето ги и другите две

Първото...

Занемелите камбани



Сборникът „Под манастирската лоза” съдържа единадесет разказа – легенди, композиционни въвлечени във двойно зависими художествени връзки. Те са създадени в един дълъг период от 27 години. Основното в модела на разказите от сборника е придържането към притчата, легендата и приказката. За място е избрано сакралното пространство на манастира, а източник на историите в сборника е духовно лице, при това с излъчването на мъдрец.
Въпреки жанровите различия, цикълът разработва основни мотиви на Елин-Пелиновото творчество – мотивът за култ към живота, за абсурдността на религиозните догми, на фалшивата праведност и светата греховност. Всъщност обединяваща за цикъла е темата за греха на светците, но тук грехът не е изобличен, а защитен.
Средищно място при подреждането на творбите е отредено на разказа „Занемелите камбани”. Той е разположен в центъра на сборника – шести подред. Мотивът за пречистването битува в разказът “Занемелите камбани”. В него се налага и идеята за доброто и греховното, за силата на майчиното чувство. Самото заглавие отвежда към оксиморон и задава идеята. Чрез детайли се утвърждава смисъла на чистотата – душевна и физическа. Сред свещеното спокойствие на храма една срещу друга стоят жената с болното детенце на ръце и Богородица с младенеца в иконните им очертания. Създава се усещането, че изографисаният образ на Божията майка е огледалното изображение на страдащото и безумно отчаяно човешко същество. Жената отправя своята молитва към Богородица да спаси болното дете. В опозицията са показани чистотата на храма и дрипавата, забрадена с нечиста кърпа жена. Отчаянието битува чрез детайлите – сълзите, горестта.
Средищната творба „Занемелите камбани” дава категоричен отговор на въпроса за ценностните приоритети. Името Йоаким –така се казва игуменът в разказа, има библейски употреби. В библията е баща на Богородица. Той е предаден чрез представата като прогонва от божия храм страдащата, но храма е място за успокоение на човешката душа, на болката. То е място за молитва, за търсене на връзка с бога. Игуменът държи на светското. Той иска всичко да е подредено и чисто, защото “И владиката може да дойде”.
Но внесената от жената с болното дете кал може да се тълкува като знак за акта на самото човешко сътворение от Бога:

Игуменът видя, че по плочата, на която стоеше жената, бяха останали кални петна.

На неговия грях е противопоставено жертвеното отношение към майката – бедна тя дава единственото, което има, за да измоли помощ за детето си. Жената е прогонена от игумена, защото той не осъзнава, че не е важно какво ще дадеш – важно е да го дадеш от сърце.
След прогонването на непознатата от храма и отстраняването на иглата-дарение от завеската до чудодейната икона „старецът си оми ръцете на чешмата...”. Той е готов да забие празнично камбаните-става чудо. Те блестят от чистота на празника, но не могат да изпълнят най-важната си роля-да оповестят настъпването на светлия миг:
Тия три камбани се люляха и се напъваха, ужасени като глухонеми, които искаха да обадят за някой страшен пожар и не можаха.

В разказа е даден шанс за възстановяване на нарушената хармония. Чудото с безмълвните камбани лекува съгрешилия. Игуменът на Жрелинския манастир дядо Йоаким, с безумието на внезапно помъдрял човек, се спуска към храма, за да постави скромния дар от жената на мястото му. Идеята-тогава, когато разбереш греха си ще получиш опрощение се носи от визията на разказа. Занемелите камбани зазвъняват сами, когато отец Йоаким осъзнава греха си. Високите регистри на още по-голямото вълшебсто, вещаят настъпването на мигът на истонските духовни отдавания.
С финалът на разказа се визира осъзнаването на греха. Светлият звън на камбаните на Жрелинския манастир носи визията за божието знамение, знак който Елин Пелин утвърждава в цикъла.Духовната слепота води след себе си здравата прикрепеност към материалността във всичките й измерения. Елин Пелин е избрал за пример каноничното изричане на църквата, най-разпространеното в християнския свят, за да реализира дълбоките си идеи. Само така може да сполучи търсенето на утаените мъдрости по дъното на оттеклите се страсти и чувства.


Второто...


СМИСЛОВИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА “ЧУДОТО” В ЕЛИН-ПЕЛИНОВИЯ
РАЗКАЗ “ЗАНЕМЕЛИТЕ КАМБАНИ”
ОТ ЦИКЪЛА “ПОД МАНАСТИРСКАТА ЛОЗА”
(План-тезис)

I. Увод
1. Обща оценка за цикъла “Под манастирската лоза”.
А) Специфичен в контекста на цялостното Елин-Пелиново творчество - нетипични художествена среда и герои (повествованието е обвързано с манастирската обител, а централните персонажи са монаси или светци); наличие на приказно, чудесно начало, свързано както със събитийния материал, така и с житейската и духовно-нравствената оразличеност на героите; подчертан философски аспект на внушенията.
Б) Съотносим към другите произведения на писателя - универсална същност на идейно-смисловите послания за търсенето и откриването на значещите стойности в живота, за постигането на мярката между доброто и злото, греховното и добродетелното, колективно стойностното и обществено безполезното.
Логически преход: Проблемът за постигането на познанието чрез изстрадването на собствените грешки и заблуди в търсенето на абсолютната хармония със света и Бога - централен в цикъла; вътрешно присъщ и смислоопределящ и за разказа “Занемелите камбани”.
II. Теза
Основополагащ идейно-повествователен аспект - “случването” на “чудото” със “занемяването” и новото прозвъняване на църковните камбани. Разгърнат е върху основата на съчетаването и противопоставянето между изключително и обикновено, тържествено-празнично и драматично-делнично, показно и съкровено, материално и духовно стойностно. Поставя проблемите за “греховността” на битово-предметното робуване, за вредността на култовите крайности, за последиците от погазването на съпричастието и милосърдието като висши човешки и християнски добродетели.
Логически преход: Вътрешната конфликтност, сбъдването на чудото и кодирането на предполагаемо събитие, което го е породило - обозначени още в парадоксалната смисловост на заглавието.
III. Аргументация
1. Заглавието.
А) Ориентира към случката в повестованието.
Б) Предполага средата и атмосферата, в които протича действието (камбаните - неотменен атрибут на църковната обител).
В) Загатва изключителността и “чудесния” елемент като основополагащи в събитийния план (“занемяването” на камбаните - необикновен, извънреден факт, предопределен от предполагаем значим акт).
2. Експозицията.
А) Въвежда в атмосферата на тържествена празничност (“На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир... “).
Б) Регламентира белезите на чудодейното като типологична характеристика на средата (манастирът - “прочут по чудотворната икона на светата майка и по трите сладкогласни камбани”).
В) Налага образа на камбаните като ключов в постигането на празничния и тържествен дух на събитието; натоварва го със значения, съизмерващи и доближаващи човека и Бога, земния и небесния свят: “...техния меден ек се разнасяше от камбанарията, звучен, сладък и тържествен, сякаш слизаше от небето, разстилаше се на широки вълни, падаше над селата, подемаше душите към бога и обръщаше очите към неговите селения - небесата”.
Г) Подчертава значимостта и изключителността на събитието, акцентирайки върху неговата всеобхватност и многолюдност (“богомолците от деветте села на широката котловина, и от по-далеко, прииждаха”), върху същината и елементите на ритуалното свещенодействие (“да се поклонят на чудотворната икона, да поднесат дар и да искат изцеление на душата и на тялото си”).
Д) Изяснява първоосновата на християнско-религиозното духовно и ценностно световъзприятие, утвърждава божественото като висша екзистенциална стойност, като опора и коректив (семантиката на използваните глаголи “да се черкуват”, “да се поклонят”, “да поднесат дар”, “да искат изцеление” означава принципите в общението с Бога - пречистване, почит, преклонение, признаване на властта и надпоставеността, благодарност, надежда за опрощение, за милост и помощ); ритуално-обредната същност на празника - очаквана и тържествена възможност за докосване до изключителното и абсолютното.
Е) Особената стойност на празника (не само християнски общовалиден, но особено значим и за манастира) - предпоставка за изключителната напрегнатост и смут в душата на стария игумен.
3. Образът на стария игумен - централен образ в повествованието и носител на основните смислови внушения.
А) Психологическо състояние на героя - смут, тревога, припряност, напрегнатост, родени от колебанието “Готов ли е?” за светия празник.
• Художествени средства и похвати за разкриване на психологическото му състояние - повишена употреба на глаголи за активно действие, подчертаващи духовната напрегнатост - “погледна...погледна...посл се качи, мина...слезе пак с бързи крачки...”; оценъчна обобщителност - “От два деня тоя добър старец не си е почивал”; императивна изказност, съответстваща на вътрешната решимост на героя всичко да бъде изрядно подготвено - “Той искаше да бъде готов за тържествения празник. Всичко да бъде чисто, изправно. Да свети”.
Б) Проникване в мотивите на личностното поведение - земното, предметно-вещното и материално-показното начало надделява над сакралното, духовно-божественото; акцентиране не върху светостта, значението и тържествеността на празника, а върху неговото “обглеждане” и възприятие в хорските очи - “Ще дойдат всякакви хора - и прости, и знатни. И Владиката може да дойде”.
В) Проблемът за потребността от зрими чистота и ред - всеобемащ и определящ в съзнанието и поведението на игумена; разколебаване на традиционната религиозна представа за душевната и духовната чистота и подменянето й със стойности от предметно-веществен характер; акцент върху материалните форми като единствен обект на внимание и вълнение за героя (пристрастието му към ред и чистота се свежда до измиването и лъсването на каменните плочи, до помитането на двора и всяка паяжинка от стените, а причина за най-искреното му умиление е драгоценността и скъпостта на вещите - “златния ореол, с който един богат човек от далечно място дойде и украси главата на чудотворната света майка” и “скъпата лилава копринена завеска на иконостаса пред нея”.
Г) Средоточие на вътрешна конфликтност в образа на героя: от една страна - доброта и Божия себепосветеност, от друга - преобърнати и подменени философски и екзистенциални ценности (примат на материалните над духовните).
4. Преобърнатите християнско-религиозни стойности - функционална основа в развитието на действието и предпоставка за “случването” на първото “чудо” (онемяването на камбаните).
А) Средище на конфликта между лъжовните (материални) и вечните (духовно-нравствени) ценности - малката “ниска стара черквица”; тълкуване на смисъла на определенията в обрисовката на черквата - 'градена кой знае в кои години” (асоциации за вечност, старинност, пребъдване), “запомнила старите царе” (знак за дълговечност, за съхранена родова и историческа памет), “преживяла робството” (жизнена устойчивост и неуязвимост в изпитанията на времето), “благословила новото царство”(оценъчна ангажираност към настоящето, роля на съдник).
Б) Същност на конфликта: сблъсък между два типа отношение към божественото - на игумена (носител на материалното и битово-предметното ценностно начало) и на измъчената и отчаяна жена (изразителка на естествената, съкровено-интимна връзка между човека и Бога, в основата на която са духовните форми на контакт).
В) Разгръщане на конфликта - основава се върху: пренебрегнатите норми и традиции (“На днешната вечерня не се влизаше в черква, преди да ударят тържествено камбаните.”); непристойния и непочтителен за Бога и празника външен вид на неочакваната посетителка (“Тя беше дрипава, мръсна, забрадена с нечиста кърпа..”); обезсмислянето на положените усилия (“Тя бе стъпила на плочите с боси. изцапани крака, които бяха отпечатали стъпките си по пода...”); незначителния на фона на богатските, скъпи дарове неин дар (макар и най-свиден и единствено притежаван).
Г) Смислови аспекти на конфликта - противопоставяния в битов, социален и нравствено-духовен план между: зрима и вътрешночовешка чистота, показност и съкровеност, празничност и отчаяние, богатост и бедност; сблъскват се светове от различен ранг, разнородни поведенчески и ценностни модели.
Д) Небесната санкция, реализирана чрез чудото на камбанното “занемяване”.
5. Чудото на “занемелите” камбани.
А) Предначертано в заглавието, но формално непровокирано от повествованието до момента на неговото “случване”.
Б) Предхождано от обичайната предпразнична трескава суетня, но непредположено от инцидентния сблъсък в черквата.
В) Обвързано с ефекта на “излъганото очакване” - всеобщата настройка е за посрещане на сакралния миг, свързан с удрянето на камбаните, за настъпване на празничното очистение; детайлни акценти върху пристъпването към свещенодействието (умиване на ръцете, избърсване, прекръстване, покачване на камбанарията, устремяване на всички погледи нагоре) - подсилват ефекта на последвалата изненада;
Г) Случването на чудото - художествено превъплътено в парадоксалния акт на безмълвието и внушено посредством антитезата между очаквано и несбъднато; подготвено чрез промяната в експресивната определеност на образа на камбаните - налагат се тривиални, огрубено-веществени или предизвикващи представата за студенина и безжизненост характеристики (“трите езика на камбаните”, “плеснаха силно”, “три железни езика”, “железните тежки езици бият”, “трите камбани се люлееха и се напъваха”).
Д) Мигът на чудото - миг на върховно изпитание за човешките разум, духовност и вяра; пресъздаването на психологическата рефлексия на чудото - постигнато чрез синонимни семантични ядра, основаващи се на представите за всеобщ смут, ужас, вцепенение, страх.
Е) “Чудото” като санкция и поличба за престъпени свети норми (“-Поличба божия! Молете се, братя християни, голям грях е сторено!”).
Ж) “Чудото” - предпоставка за постигане на нравствено просветление, за хармонизиране на погрешния ценностен модел с истинните и стойностни християнски повели; етапите в духовното самоосъзнаване - обвързани с висшите лични страдание, изумление, обърканост, отчаяние; подпомогнати от опора свише (образът на Светата Майка) и осъществени под въздействието на първичното, подсъзнателното и интуитивно човешко начало (“Игуменът стана, закръсти се, поправи с несъзнателно движение завеската и замаян защуря поглед по иконите, по троновете, по пода...видя синята главичка на иглата, която бе захвърлил, наведе се, взе я като сънен и я забоде на завесата.”).


6. “Чудото” на “екналите” камбани - “чудо” на възстановената хармония и на постигнатото единение с Божиите и човешките нравствено-етични и духовни изисквания.
А) Прозвучалите камбани - сакрално знамение и признание за реабилитираните християнски и хуманни ценности.
Б) Символно послание за необходимия и стойностен модел на духовно-нравствено поведение.
В) Потвърждение на идеите за потребността от живи, действени и неформални добродетели като състрадание, милосърдие, искреност, духовна, а не материална щедрост, чистота.
Логически преход: Идейните послания на разказа - съзвучни със смисловите внушения на целия цикъл.
IV. Заключение:
Универсалният и непреходен характер на проблематиката в Елин-Пелиновия цикъл (респективно в творчеството му).