Цитирай Първоначално написано от jghgh
Цитирай Първоначално написано от Bellatrix
Добре го каза Хората са склонни да се отказват от любовта след като някой им разбие сърцата. Има логика де, но тя рано или късно се връща
Да бе, има я, много ясно.. тва че е кучка и че ти предлага яки моменти, а после си заминава като преди тва ти тресне чук по сърцето е съвсем отделен въпрос.


Също така - хората не знаят кво е любов май, не я оценяват. Може би ние й махаме почвата...

А пък тая тема е малко като в темата за Господ във Философия и Религия.. християните нямат нужда от доказателства, те просто вярват...


Аз пък губя вярата си в любовта. Защо ми е да вярвам в нещо дето може и да го няма!? За да се подхранвам със свещенната надежда, и после да ми е гадно? По-добре да се примиря и да си кажа - не я търси, няма да я откриеш.

Сума ти глупости изписах, но съм ужасно разочарована.
Всеки има такива моменти, споко. Особено след като много силно си разитала на нещо, а то те е разочаровало, вярата се губи за известно време. И аз съм имала такива периоди, но може пък и това да е най-хубавото-появява се точно, когато си толкова отчаян, че в нищо не вярваш. И изведнъж огрява всичко около теб. Не е случайно даден тоя пример с рицаря на бял кон... Той идва да те спаси точно, когато имаш спешна нужда от помощ и мислиш, че няма кой да те спаси... А любовта се появява в мига, в който вече всичко е загубено и се давиш в отчаяние, за да те измъкне в последния момент...