1. Защо си мисля, че любовта (т.е. способноста да обичаш нещо/някого) съществува не само към един-единствен индивид? Може да обичаш да танцуваш <=> имаш любов към танците, и т.н. Защо задължително да е това да си загубиш ума по някого?

2. Към авторката: това, че в момента си хлътнала по някого, не значи, че трябва да налагаш на другите своите убеждения, а ако не ги харесат, да ги наричаш комплексари. Всеки си има мнение. Аз лично съм твърдо зад любовта, за мен съществува и за мен тя осмисля съществуването (любов към живота, ала-бала). Но някои не мислят като мен, което си е напълно тяхно право. Наум си казвам, че след време ще се чудят на убежденията си, и си припомням това изречение: "Не вярваш нито в артрита, нито в любовта, докато не те споделят". Просто е (макар че тук под "любовта" пак се има предвид чувствата към даден човек).