Може ли да споделя?

[nixx]

Хах... С момчето коетооо обичам скъсаХ някъде миналата година. Средата на декемрви някъде. И тогава се почувствах ужасно облекчена-имах проблеми с него (аз с него!) иии дам...плаках ужасно много докато говорехме, беше ужасно, но щом се качих в трамвая сякаш всичко се стовари от мен и ми стана едно леееееко. И бях мноого доволна колко добре го приемамм...как уж нищо не съм видялааа и си мислех, че ще го изтрия лесно и всичко ще е ок Е да ама не. Даже сега пак плаках заради него. Тъпа работа. Идеята е чееее....не е толкова лесно колкото ти се струва сега. Тепърва ще ти става мнооого по-зле. И поне още няколко пъти ще се събиро-разделяте

[SomeGirl]

Така и без това човек се забравя по-бързо, в смисъл няма да го виждаш и да се сещаш за него понякога .

razstoqnieto izob6to ne e garanciq 4e 6te zabravi6 nqkogo.

[Taraaa]

sega moje da ti e taka no sled 1-2 dni kogato naistina osaznae6 kakvo se sly4va 6te se po4yvstva6 po dryg na4in. predi vreme kogato s men sly4ixa razni ne mn priqtni ne6ta, togava kogato osaznax 4e skoro nqma da vidq ili 4yq biv6iq mi priqtel mi be6e bezrazlni4no. na sledva6tiq den bqx yxilena do y6i, 6tastliva be6e mi syper leko i svobodno. sled 2-3 oba4e ysetix kakvo stava, ysetix praznota, iskax da pogovorq ponqkoga s nego, no ne mojex, taka se bqxme razbrali. izpitvax praznota, no q podtiskax...sega se 4yvame, no...ne e sa6toto.

+1

[GreenFairy]

Работата е там, че съм на 16 и не мога просто да отида там за да съм с него, защото дори и да го направя не мога да живея с него защото той самият все още живее с родителите си... Няма как да зарежа целят си живот в града в който живея за да отида на другият край на страната за да живея като на гости всеки ден и да не знам дали няма на следващият ден да съм съвсем сама без да зная какво да правя... Тва не е оферта въпреки, че звучи чудесно. Просто е като нереален сън...

Но това, което ме кара да се чуствам ужасно е, че знам, че той се чуства виновен и сам, което мен ме кара да се чуствам като, че ли му отнемам всичко... Аз просто не знаех какво да кажа когато вчера ми се обади за да ми каже, че иска да се видим за да си кажем всичко очи в очи. Не можех да повярвам, че той почти не заплака когато ми каза, че ме обича, никога преди не го бях чувала да говори с толкова треперещ глас...


"[22.10.08 г. 10:10:42] Alexis: typo e che ne moga te vidia i da ti kaja tova koeto mislia,typo e che nemoga da vidia kak shte priemash dumite mi...taka nishto niam dsasvyrshi ...ostava samo bolkata...snoshti plakah ciala nosht...az silniat,myjyt...no ne mi puka nima ne moga da zaplacha za tova che se shustvam prazen i sam i veche vsichko mi e bezsmilenno..."

Все пак бяхте прави, че ще се почуствам ужасно...

[ValzZi]

според мен докато сте били "заедно" повече си мислила за края отколкото за настоящето и това те е мълечо докато сега всичко е приключило...и се чувстваш някакси по свободна
да,имала см връзка от разстояние аз съм в пловдив той беше от стара загора и се виждахме само пред събота и неделя бяхме заедно година и нещо с прекъсвания но все пак никога не съм се чувствала по-добре по-сигурна и обичана в живота си..

[GreenFairy]

Историята продължава! Вчера се видяхме в Пловдив и първоначално ми беше някакво адски криво и абе много кофти ми беше... После поговорихме и той ме пита аз какво искам и коагто му казах, че не искам тази вълшебна приказка в която живеех да свършва той реши, че не е необходимо да се разделяме. Защото наистина по-добре да не се виждаме 2 или 3 седмици отколкото никога повече. И сега се чуствам още по-влюбена и от преди, чуствам се прекрасно!

[secretdream]

Много се радвам за теб!
Бъдете силни и опитайте да запазите връзката си! Хубаво е,че чувствата все още ги има и от двете страни.
Без трудности не може...
Просто имайте търпение и дръжте един на друг!

ПП- Моят човек не успя да ги запази тези чувства и ми е много болно...
Говорете! Ако възникне нещо,просто говорете!!!

Бъдете много щастливи!

[sh3_1s_7h3_0n3]

Накрая, като си изплачеш очите, и сълзи не ти останат.... една такава развръзка те облекчава адски много.
И аз бях така, само дето трябваше да загърбя много повече от 3 месеца. И все пак всичко се преживява. И се намира нова любов. Нови трепети. Животът е пред теб.
Пожелавам ти много усмивки занапред.

[xxXroshawkaXxx]

Важното е, че ти не страдаш...
Само не можах да разбера какво разбираш под това, че си го "освободила"?! Нима мислиш, че той се е чувствал като в клетка...?!
Аз никога не бих се разделила с човек, който обичам само заради разстоянието...НИКОГА!
Това все пак е твоят живот и твоето решение...щом се чувстваш добре просто вдигни глава и продължавай напред! :P

[xxXroshawkaXxx]

Историята продължава! Вчера се видяхме в Пловдив и първоначално ми беше някакво адски криво и абе много кофти ми беше... После поговорихме и той ме пита аз какво искам и коагто му казах, че не искам тази вълшебна приказка в която живеех да свършва той реши, че не е необходимо да се разделяме. Защото наистина по-добре да не се виждаме 2 или 3 седмици отколкото никога повече. И сега се чуствам още по-влюбена и от преди, чуствам се прекрасно!

Опс...не бях видяла, че има продължение... Браво на вас бе хора!Продължавайте в същия дух и се обичайте все така силно и за напред!!! =D>