Темата ми е само за да споделя една малка част от живота си.
Току-що скъсах сприятелят си. Много го обичам и бих направила всичко заради него, но просто разстоянието София-Стара Загора е прекалено голямо. Тези три месеца макар и непълноценни бяха най-хубавите в живота ми, този човек ме накара да осъзная много неща и ме промени много. Беше красиво, дори само това, че пътувах толкова много из страната само за да го видя.
Най-странно ми е обаче факта, че той ми е намеквал много пъти, че това не може да продължава и тогава аз съм плакала по цели нощи... А сега когато знам, че всичко е съвсем окончателно приключило и повече няма да го видя, а не плача. Не се чувствам ужасно жалка и сама както е било преди, а напротив чувствам се облекчена и спокойна...
Чувствам се свободна дори само заради това, че освободих него... Чувствам се добре.