Здравейте,
тъй като сайта е за "анонимни" истории, колкото и да не харесвам тази дума, ще се наложи този път да запазя идентификанцията си в тайна. Поне за сега!
Историята, която ще ви разкажа е луда - ако щете и тъпа и обърканана - ама и не искам съвет, нито разбиране. Просто трябва да я излея някъде, а няма къде и на кой - поне на този етап. Не защото нямам приятели или хора, на които да го кажа, а защото е може би по-добре да го споделиш пред хора, които може би никога не си виждал и няма и да видиш. Няма да ви казвам, че не очаквам коментари от всякакъв тип със всякаква нагласа - предимно негативни, пълни с обиди и т.н.. Ще ги приема, като компексарщина и ще им се усмихна. Вярвам, че в този сайта има и интелигентни хора, такива които могат да мислят, да разбират и да съчувстват.
Стига обаче съм правил "уводи" - дайте да я караме направо...
Живея в доста голям град, където има всичко - клубове, музика, магазини каквито си щеш. Има и забавления всякакви, особенно за млади, като мен хора (възрастта ми не е от кой знае какво значение - около 19 съм). Та така... може би забравих да кажа, че съм МОМЧЕ. В последно време си прекарвам мног готино: излизам много често по барчета, по заведеня, караоке партита и т.н., в последно време се запознах с много нови хора, такива, които ме кефят и на които малко или много се опитвам да подръжавам, не защото ми пука за мнението на околните, за собственото ми удоволствие. Незнам какво ми стана от около 2 месеца се сприятелих с едно друго момче, по-голямо от мен (и тук годините не са от значение). Виждаме се почти всяка вечер - просто интересите ни го налагат. Приказваме си, бъзикаме се и то с часове. Наистина времето, което прекарвам в неговата компания е супер. Приказваме си за какво ли не - от сериозни неща до бъзици и т.н. Искам да не свършват тези минути и понякога много се дразня, когато стане време да си кажем онова, гадно тогава "чао". Аз го чувствам много близък...изключително много го харесвам и на визия - привлича ме и на визия и на характер. Няма да питам дали съм гей или нещо подобно на повечето истории тук, защото съм наясно със себе си, което е много важно. Но да се върнем на историята: проблема идва от там, че доста често започнах да си мисля за него, случвало се е да го сънувам, да го мисля. Едно такова много странно и объркано ми е. Понякога си казвам: "О, Боже аз май съм влюбен". И от тук идва всичко... чудя се дали и той гледа на на мен по някакъв такъв начин?!; дали и той ме има за добър приятел - така, както аз ?!
Разбира те ли, той ме кефи ужастно много, понякога дори леко ревнувам, когато се заприказва с някой друг, друг път се чувствам горд, когато си приказваме - независимо за какво. Имало е моменти, в които искам да съм с него - в прекия и преносния смисъл - всичко е толкова ОБЪРКАНО.
Има и друг проблем: незнам той какво изпитва, немога и да го попитам - страх ме е, да го направя, незнам как ще реагира. Има моменти, в които се държи с мен по страхотния начин - приказва ми некви неща за секс и т.н., кара ме да си представям какво ли не - в друг момент (добре, че е по-рядно) се държи леко по-студено, гледа да мълчи. И тогава ми идва да го пребия!
МОЛЯ ВИ ЗА НЯКАКЪВ СЪВЕТ ИЛИ НЕЩО - НЕЗНАМ И АЗ КАКВО ?! - ПРОСТО НЕМОГА ДА ИЗДЪРЖА ПОВЕЧЕ ?! Просто се побърквам - принципно съм силен човек, но в момента, в тази ситуация немога - чувствам се много слаб - незнам какво може да стане утре, а искам това да е най-готиното нещо. За сега си оставам с вярата в Бог и понякога молбите ми към него, но се моля и пък те да имат ефект, защото не съм от най-вярващите, но пък се моля онази сила да ме чуе и да сбъдне моето желание. Искам само да бъдем с него много добри приятели и това е... може и друго, но да си призная много, много не го искам това "друго-то". Всичко ми е толкова объркано... не искам да загубя това приятелство, страх ме и да говоря и на тази тема... пък може и да имам по-голям успех - имам някакви подозрения.
Дайте ми някакъв съвет!!! Благодаря!

И както казах всеки има право на мнение, независимо какво - пишете всякакви коментари и си излизавайте комплексите - това беше послание към онези, които ще ме съсипят с обиди.

Весела вечер...
ох, неиздържаммм