С приятеля ми сме заедно от 2 години. В началото-тръпка, различно ново усещане, хубави емоции....След година и нещо започнах да осъзнавам, че нямаме какво кой знае колко да си кажем...аз уча висше 2ра година, а той-не, а май няма и да започне...Това определено не ми допада, защото смятам че и 2мата трябва да се развиваме и да вървим заедно напред ако мислим да сме заедно...Говорила съм му много пъти за това...но не и не! Все ще тръгва на уроци за да се подготви и не тръгва...Постепенно се превърнах в пъдар-"айде, бе! Хвани се да учиш!Образованието е важно!"..с времето започна да ми писва, защото не съм родител за да го дърпам напред постоянно...
Но не само това е проблема..караме се доста често за разни неща...и чувствам, че връзката ни е пред разпад...Може би най-същественото е, че той наистина много ме харесва, винаги е правил много неща за мен, заряза приятелите си заради мен, толкова много жестове ми е правил, помагал ми е...(разбира се и аз на него)..но тук идва разминаването-че може би аз съм вече просто привързана, а той иска да е с мен цял живот(просто не му се учи на човека?какво толкова?-според него??)..но нали се сещате че не върви аз да съм с висше образование след 2 години, а той да е със средно??
и така....аз съм силно привързана към него, хубаво ми е, но ги няма старите чувства, а той иска да е само и само с мен, дори понякога като стане дума за раздяла той започва да ми говори за самоубийство ...
В същото време напоследък с един негов приятел започнахме да ставаме близки и усещам че навлизам в забранени води и съвсем не знам какво да правя!!!
Какво мислите?Съжалявам, че толкова разбъркано разказах всичко..ако има нещо неясно питайте и ще ви отговарям!