Откакто почнах работа, забелязвам, че само за това говоря-с какъв проект се занимавам, на какви срещи ходя, какви проблеми имам с учениците, разказвам му интересни случки от деня. Даже и контролните му давам да решава да видим на какво ниво е. ОК, вярно е, че трябва да се разтоварваш със семейството или приятелите си, но това не значи, че трябва да говорите само незначителни неща. Аз се разтоварвам като споделям. Апелирам и семейството ми да споделя. Това не значи, че понякога с майка ми не водим разговор от типа "Кой отпадна на денсинг старс снощи", но искам да мога да водя и разговори на друго ниво.
Какво очаквате да говоря с приятеля си? Разбира се, че за това, което ме вълнува. А ако средата ни е идентична, още по-добре. Ако ли не-малко монолог се получава. А е много тъпо единият отстрани да кима разбиращо, а всъщност да витае другаде.