ЕСЕ

[nik4ooo]

Моля ви се да ми помогнете..трябва ми есе на тема "Какво е за мен България" ..... моля ви трябва ми за утре

[mal4oo]

Какво е за мен България

България е моята прекрасна родина. Страна, в която съм родена и която много обичам. България за мен не е само гр. Пловдив, градът, в който съм родена, уча и живея, градът, в който имам много съученици, градът, в който са моите приятели и роднини, градът, в който има много зеленина, много паркове, градът, в който има стар град с множество стари къщи, градът с Античния театър и още хиляди неща.

С нашето Черно море всички ние се гордеем и много го обичаме. Столицата ни е София – там е Президентството, Българският парламент, метрото и множество университети.

Мечтая си един ден и аз да уча в тях.

Със своите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и др., със своите красиви планини Рила и Пирин, с чудните си равнини тя е истински земен рай.

Тя, моята България, така ухае на свежест през пролетта с цъфналите си дървета, сняг когато завали винаги искам да съм навън, за да усещам пухкавите снежинки как падат върху мен, а през есента и лятото е толкова зелено и горещо – морето ме привлича силно и искам да бъда винаги на плажа, да усещам вълните и шума на чайките, да събирам миди по плажа и мама все да ми подвиква: „Не стой във водата"!

Ето това е моята любима България за мен!
Ето нещо,макар че тази тема може и сам/а да си я направиш

[mal4oo]

Ето още нещо
„ И да извървя света на кръст, пак при теб ще дойда да живея.”

КАКВО Е ЗА МЕН БЪЛГАРИЯ

„…Земя като една човешка длан „ България! Тя е моята Родина! Тя е в мен, в езика в който говоря, в обичта, изпълваща живота ми. Българийо ти си велика страна със славна и вечна история. Страна красива и горда с народа си.
Твоята история започва още, когато славният хан Аспарух те е създал. Дошла е от строгите и справедливи закони на Крум, с мъдростта на Борис с великото дела на братята св.св. Кирил и Методий, гордото Симеоново могъщество то Паисиевата история славянобългарска , от априлското въстание….
Българийо, толкова те обичам!
Когато за пръв път казах:
„ Аз съм българче, обичам….” Бях по-малък, внимавах само де не наруша ритъма и едва по-късно разбрах добре какво означават мелодичните думи. Но преди да осмисля славата, преди да проумея какво значи да обичаш един дом, един град, една земя, усещах и чувствах …
„Българийо, мой земен рай! Ти си най-красивата, с високите си планини и бистрите реки, с плодородните поля, с тучните си ливади и красивите черноморски плажове. Коя страна може да се похвали с твоите песни, с твоите хора и носии? Коя?
Родино моя, твоят народ е гостоприемен, сърдечен и работлив с него ти се гордееш толкова много, нали? Всеки българин е привързан към тебе, към родното си място. За всеки от нас първите спомени са свързани с теб Българийо, с една къща с един глас. Всеки те носи в сърцето си и за всеки ти си неговата родина.
Българийо родино моя, аз съм горд с теб и толкова те обичам! Никога не бих забравил стиховете, които всеки българин знае:
„ Питат ли ме де зората ме огряла първи път…”

Моя родино, моя древна и дивна страна, бъди славна и вечна!!!!!

[crazygirl13]

България. Това е моята родина, моят дом и моето поприще. Тук се родих и разбрах
що е любов, мъка и радост. Тук за първи път бях щастлива. Тук ще живея, ще
творя, ще създам семейство и пак тук ще умра. В България започна моят живот и се
надявам, че именно тя го прави смислен и точно такъв, какъвто искам да го
изживея. Но България е и друго... Тук за пръв път разбрах какво е безчестие,
алчност, тук за пръв път бях огорчена и вкусих от горчилката на живота. Тук бях
губеща, ненавиждана и мразена. Видях живота и от грозната му страна, познах
отчаянието, безнадежността, безверието... Тук бях човек във всяко едно отношение
и не съжалявам.Защото тук изградих и опознах себе си, станах това, което съм
днес. Било то реалист или мечтател, или просто безгрижен наблюдател на живота.
Днес аз наблюдавам своята страна и с болка усещам как тя се смалява в очите ми и
тогава тревожни мисли ме връщат отново в онова време, когато България с голяма
доза търпение и кураж е била изградена и създадена. Такава, каквато е била в
съзнанието на нашите деди през златните си години. Такава е била България и
блясъкът на благородния метал, който е искрял от облика и, е карал младо и
старо, изпълнени с опиянение и гордост, да викат предизвикателно: "Ето това е
моята България". Да, такава е била тогава, но това съвсем не е моята България
днес. Днес тя съвсем не е така красива и привлекателна, съвсем не е тъй велика,
тъй недостижима и мечтана. Днес тя е една сkромна, мъничка и бедна страна. Но аз
не искам да я напусна. Не искам да търся спокойствие другаде. А и как ще го
намеря там, където съм чужда. Там, където, за да стана своя сред другите, трябва
да бъда чужда пред себе си. Някъде, където няма да съм с човешките си навици,
потребности, правила и емоции. Как да живея спокойно, когато едно болезнено
чувство ме влече обратно към корените ми, обратно в моята България. Това е тя за
мен. И точно тази болезнена връзка ме държи заедно с нея, защото ако я прекъсна,
аз губя и връзката със себе си. Аз не съм избрала това място, нито то е избрало
мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук всичко красиво и приятно се събира с не
дотам привлекателното и свидното. Тук е всичко това, което липсва малко или
много навсякъде по света, и именно затова това място е така неповторимо и
уникално, че да се чудиш дали да го обикнеш или да избягаш от него. Тук за мен е
центърът на света и той носи едно единствено име - България.