Първоначално написано от
darla_f
^
Ок,започвам на биша на български.Но ако аз съм неграмотна,то ти трябва да се вънеш в 1ви клас!Каква е позлата да пишете на кирилица,след като нямате елементарна култура относно българския език и правописа ви е последна грижа,важното е да забиете поредния батко и да сте ааадски модерни???
това се отнася най-вече към авторката!
Извинявай,како ама не ми е мерак да съм с по 3 момчета.Такава е просто ситуацията и съм адски объркана.От както приятеля ми влезна в затвора всичко ми е с краката нагоре.Не съм предполагала даже,че ще стане така.Не съм го и искала да ти кажа чесно.Много страдах за него и всички ме питаха дали ще го чакам...и аз незнаех,какво да отговора.Защото ок ще му дадът примерно 5 години ама аз,като незнам през тези години какво ще ми се случи как да гарантирам,че ще го чакам.Иначе да обичам го много...страшно много.След,като отидох сама в тоя кв.Ботунец за да намеря майка му и да се запозная с нея...,представиси колко е важен за мене.След това се зазнах с Антон(приятеля ми) всички ми казваха да тръгна с него и да започна на ново и да се опитам да забравя Иван.Така и направих. Но пък преди Антон имах малка зайгравка с това момче,която стана нещо повече от зайгравка.Той продължи да ми звани...аз се чуда, какво да правя защото имам чувства към него.От начало беше някакво привличане но после станаха повече.Отивах нарочно да ям там само и само да го видя поне за 10 мин. докато прави сандвича ми.Знаех,че трябва да приключа всичко защото вече бях с Антон.... но той пак званеше а аз исках да съм с него и да го виждам.Хем исках да спра да се виждам с него защото знам,че не трябва но повече исках да го виждам.Много съм объркана не си мисли,че това са детски историй.Много неща съм преедоляла.Лятото бях почнала работа само и само да изкарвам пари за да мога за купувам неща на Иван и да му ги пращам по майка му.По едно време бях се скарала с най-добрата си приятелка и нямаше кой да ми помага и ходех сама до Бутонец в жегите и с торби в ръка.То хем ме е страх в квартала,хем едва носех нещата.Седях сама в едно кафе,като луда докато изчакам едни снимки да излязат.Хората седат и ме гледат се едно съм луда.Имаше моменти в който си мислех,че се побърквам и откачам.Имаше моменти в който ми се плачеше колкова много,че си нямаш и на идея.А както казваш ти аз съм само на 15 години.Каква според тебе е психиката на едно 15 годишно момиче или момче.Да не мислиш,че е много силна.Незнам как издържах на това.В работата едва не ме уволниха.Бях почнала,като сервитьорка.Мислех си,че поне покрай работата ще се разсейвам и няма да мисля за него толкова.Но бях в голяма грешка.Продължавах да мисля за него и почнах да правя грешки след грешки в работата ми.Въобще не бях средодочена в това,което правя а мислех за него.Шефа ми беше ми дал срок от 1 седмица за да се стегна и да вляза в час.И някси успях да се нагласа психично и да почна да си работя нормално защото знаех,че ако не работа няма пари,а ако няма пари няма как да му взимам неща на него.Защото от наще няма как да взема толкова пари а и няма какво да им кажа.Баща как според тебе ще реагира ако разбере,че имам приятел в затвора а.Ще се побърка а аз го обичам много това момче. За това ти казвам не ме съди.Казваш,че съм на 15 години малка ок няма спор.Но не си мисли,че го права от газария за да съм с повече от 1 момче.Не е така.
Дано не съм ти доскучала с моята история.
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
