Гледайте сега: Той е чел творчеството ми и го харесва. Поне така казва.В случая обаче той говореше по принцип ,че ако не съм аз......и той сиг би се изсмял. Аз как да го разбирам това? Не е ли тъпо??? Първо никога не ме подкрепя относно моите изяви ( все едно ревнува.....че някой ме е оценил....пък с него никой не се знаимава), второ твърди ,че мрази училището и заради това. Е не е ли мноо ама мнооо тъпо????? Ест ,че ще го мрази като не пипа да учи. И аз се питам защо съм вече толкова време с него?!? Прекалено съм добра......много ми е трудно да наранявам някого....а в същото време всички ми се качват на главатааааа В момента в който му заговоря за късане...и за тва ,че дори и да го обичам, не мога да съм с такъв човек които не цени труда на другите.....и с извинение се дърби като простак...............той почва да ми обяснява колко трудно детство е илал бля бля.....ся колко проблеми има.......и аз съм си мека китка...... веднага ми става жал....и забравям за проблема. В момента нямам кръв в себе си !!!! Не може от всеки проблем да се измъква така!!!! Ми аз след време ще почна работа и ако съм с него какво? Той ще ми каже...оо аз не ти харесвам шефа примерно....и за тва не те подкрепям Незнам какво да го правя.......все аз съм му кривата