Помощ!

[keri123]

Здравейте! Трябва ми есе на една от тези теми:

1.Нашите думи наистина имат крила,но често отлитат не там,където бихме искали.
2.Който мисли ясно,ясно се изразява.
3.Език мой,драг мой;Език мой,враг мой.

Благодаря предварително!

[Lysit0]

Език мой,драг мой,език мой ,враг мой.

Лично за мен това твърдение е вярно,защото колкото и да ни е лесен нашият език,понякога той може така да ни обърка,че да не можем изобщо да се оправим в дадена ситуация.
На много от нас ни се струва лесен и всякащ не намираме потребност да го изучаваме по задълбочено,но има много неща,с които не сме запознати и именно за това е нужно по подробното му изучаване.
Често пъти ми се е случвало да бъркам ударение,да допускам грешки при писане,да обърквам предлозите...И навярно тези и много други такива „маловажни” грешки са се случили и на много други от нас.Вярвам,че на всеки му се е случвало да обърка дума,да забрави запетайка или някакъв друг препинателен знак.Или може би да употребяваме прекалено правописни грешки в съчиненията си,есета,ЛИС и др.Всякаш ни се струва,че понеже ни е матерен език и знаем всичко,но не е така ни най-малко.Именно за това,че той е такъв ние трябва да се стремим към перфектното му знание,или ако не перфектно то поне във общо приетите граници да го знаем и разбираме,а не както сега на много места се получава ј или 1/5,а може би повече или по-малко от учениците в дадено училище да не могат да четат или пишат,и дори да се затрудняват да казват азбуката!Както е казал Паисий Хилендарски „О неразумни июроде,защо се срамиш от това да се наречеш българин”...С желанието си да научим чужди и използвани езици трябва да не се отплесваме,за да не забравим нашият собствен.Като българи ние трябва да ценим българското и да жадуваме за него,а не да се отплесваме по разни „Американски...Холандски...� �уски....И чуждестранни мечти”.Ние се намираме в България и поне от обща култура трябва да знаем да четем и пишем на родния си език...А и си е срамота да станеш на 20 например и да кажеш „Не мога да пиша”
Тогава разбира се ,че езика няма да ни е приятел.Щом ние не го уважаваме защо е нужно той да уважава нас?
Именно в тези случаи езикът ни се опълчва и ни става враг,искащ да го научим по-добре и да не бъркаме елементарните му изисквания.
В другата ситуация- на приятел,той би ни помогнал при разговор със събеседник на нашата възраст.При един обикновен разговор бихме могли да употребявали жаргони,диалекти и всякакви думи.Именно тогава той ще ни е приятел,като ни помага да уточним най-точно това,за което говорим без да ни осъжда.

Езикът може да бъде приятел на всеки,стига той да може да го разбира и да владее със него подобаващо!

[keri123]

Език мой,драг мой,език мой ,враг мой.

Лично за мен това твърдение е вярно,защото колкото и да ни е лесен нашият език,понякога той може така да ни обърка,че да не можем изобщо да се оправим в дадена ситуация.
На много от нас ни се струва лесен и всякащ не намираме потребност да го изучаваме по задълбочено,но има много неща,с които не сме запознати и именно за това е нужно по подробното му изучаване.
Често пъти ми се е случвало да бъркам ударение,да допускам грешки при писане,да обърквам предлозите...И навярно тези и много други такива „маловажни” грешки са се случили и на много други от нас.Вярвам,че на всеки му се е случвало да обърка дума,да забрави запетайка или някакъв друг препинателен знак.Или може би да употребяваме прекалено правописни грешки в съчиненията си,есета,ЛИС и др.Всякаш ни се струва,че понеже ни е матерен език и знаем всичко,но не е така ни най-малко.Именно за това,че той е такъв ние трябва да се стремим към перфектното му знание,или ако не перфектно то поне във общо приетите граници да го знаем и разбираме,а не както сега на много места се получава ј или 1/5,а може би повече или по-малко от учениците в дадено училище да не могат да четат или пишат,и дори да се затрудняват да казват азбуката!Както е казал Паисий Хилендарски „О неразумни июроде,защо се срамиш от това да се наречеш българин”...С желанието си да научим чужди и използвани езици трябва да не се отплесваме,за да не забравим нашият собствен.Като българи ние трябва да ценим българското и да жадуваме за него,а не да се отплесваме по разни „Американски...Холандски...� �уски....И чуждестранни мечти”.Ние се намираме в България и поне от обща култура трябва да знаем да четем и пишем на родния си език...А и си е срамота да станеш на 20 например и да кажеш „Не мога да пиша”
Тогава разбира се ,че езика няма да ни е приятел.Щом ние не го уважаваме защо е нужно той да уважава нас?
Именно в тези случаи езикът ни се опълчва и ни става враг,искащ да го научим по-добре и да не бъркаме елементарните му изисквания.
В другата ситуация- на приятел,той би ни помогнал при разговор със събеседник на нашата възраст.При един обикновен разговор бихме могли да употребявали жаргони,диалекти и всякакви думи.Именно тогава той ще ни е приятел,като ни помага да уточним най-точно това,за което говорим без да ни осъжда.

Езикът може да бъде приятел на всеки,стига той да може да го разбира и да владее със него подобаващо!

Благодаря ти!! Страшно много ми помогна