Още една връзка приключва...

[secretdream]

Съвсем сбита предистория -
В момента съм на 19г.
Първото ми влюбване продължи три години,бях на 15г и тогава всичко беше ново и непознато за мен,бях несигурна и нерешителна. Момчето замина за чужбина,да учи,временно. Но изгубих връзка. Разстоянието ми го отне. Той никога не узна за моите чувства.
Този период беше времето,в което аз порастнах - от невинно и наивно дете,се превърнах в зряломислещ човек,с мечти,цели и ясни изисквания към самата себе си.
В края на този период,чувствата ми постепенно и трудно,но изчезнаха. През цялото време се надявах на някаква случайна среща,просто исках да го видя.Исках да знам дали е щастлив,дали е добре. Но не.
Когато срещнах приятелят ми,от първия миг нещо ме дръпна към него.
Знаех,че искам да съм с него,а дори не го познавах. Бях го видяла само веднъж.
Едва тогава,аз срещнах старото момче... Точно в този момент...
Но беше вече късно.

От това се пазих,на това налетях...

Преди почти половин година започнах връзка с човекът,когото исках и за когото мечтаех,като чувствата ми към него ги имаше още преди това.
Лятото той замина да работи на морето. Съзнавам,че имахме малко време преди това да бъдем заедно. Припомням си сега и се сещам,как той остави на мен да реша дали да има нещо между нас,предупреди ме че няма да го има 4 месеца и въпреки всичко,аз предприех тази стъпка.Защото го исках,защото не исках да пропускам възможността.
Сега си мисля,че може би правилното решение бе да оставим нещата така и да изчакаме. Но щяхме да опитаме.

Сега си имам моите притеснения. Той спря обажданията,не ми клипва,когато види пропуснатите мои.
С него не се караме. Не сме се карали никога,страшно си пасваме по характер. Не е човек,който би скъсал по телефона.
Нашето не е връзка...през цялото време аз се опитвах да запазя взаимоотношенията,да ги подхранвам,докато той просто се бе "оставил на течението".
Неприятно ми е,че мълчи. Когато подхващам темата,макар и по телефона,понеже няма друг начин,той ми казва да спра да говоря глупости. Същевремнно показва хладно отношение. Как бих могла аз да го разбирам? Какви изводи да си вадя?
[/i]

Цитирам най-същественото от моята история.
Искам да добавя,че преди неговото заминаване,след размисъл,аз реших да се разделим(беше ми изключително болно да реша подобно нещо,но знаех,че ще бъде трудно запазването на връзката) и да оставим нещата така,но той не пожела.Той искаше да продължим.

Не съм вярвала,че ще бъда от другата страна и сама ще реша да прекратя връзката си.
Успях да запазя чувствата си към този човек през цялото време,през което не беше до мен,въпреки неговото хладно отношение. Но явно съм се залъгвала.
Просто съм се надявала на нещо,което няма как да стане.

Не сме заедно вече. Така мисля. И това е,което искам.
Спрях да му звъня,а и той не се сеща да го прави. Охладнях,не заради всичко,което не е и не прави,нито заради изключителната му несериозност (държах на него,харесвах го заради това,което е), а заради самото му отношение към мен,разбирайки го като безразличие.

Прекратяваме връзката мълчейки...
Това е нещо,което ме влудява,винаги съм държала да бъда открита с храта,както и те с мен.
Това беше и уговорката ни с приятелят ми - картите,открити на масата,каквото и да става. Той го поиска,той ме помоли...
Когато съм подхващала темата(по телефона,просто нямаше друг начин в онези моменти),той непрекъснато ме е стирал и ми е казвал,да не говоря и да не го карам той да говори глупости (демек,едва ли не съм му казвала да ме скъса).
А сега,сега мълчи! Мълчи през цялото време.
Аз не съм такъв човек и предпочитам да се изясним,открито да говорим,но няма да го сторя и най-странното е,че го правя от инат.

Глупаво е! Хора,ядосвам се,че по този начин оставям да протекат нещата.
Как смятате,че е правилно да се постъпи? Просто изчезвам и изчаквам,ако той има желание да звънне,да се изясним лично или... просто изчезвам и приключвам всичко?

Искам да се обърна към всички - недейте да таите напразни надежди и да лъжете сами себе си,когато ясно виждате,че на човека отсреща не му пука за вас!
И да завърша с една хубава мисъл от любим мой писател - "... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре." Паулу Коелю

[MiMcHeToOo]

Трудно е, тежко е и боли. Т'ва е положението. Мисля, че след като искаш да са открити картите, трябва първа да направиш стъпката. Звънни му ти и просто му кажи всичко, помоли го да не те прекъсва. След това не му се обаждай повече, продължи напред...

[tweeetyreni]

I moqta istoriq beshe podobna toi reshi che nqma smisyl da prodyljavame na nego ne mu pukashe koi znae kolko.Nqma smisyl da prodyljavate taka ako toi reshi da ste zaedno dobre ako po dobre razdeleni

[chokolate_girl]

мн гадно и болезнено...наистина но шом е искал да прекратите нещата явно така е по-добре,явно си мисли че няма да се получи и не иска да те мъчи.Но все пак ако мислиш че ще има смисъл може да му звъннеш и да си излееш душата.Поговорете сериозно и обмислете как ще карате,дали заедно или разделени.Пожелавам ти успех,мисля че ще ти е нужен

[dimanushka]

Искам да се обърна към всички - недейте да таите напразни надежди и да лъжете сами себе си,когато ясно виждате,че на човека отсреща не му пука за вас! [/i]

трябва да се поуча от тази мисъл...

[secretdream]

Така. Едно допитване. Продължение ...

След като спрях да го търся,макар,че ми беше трудно,3 седмици почти не се бяхме чували по телефона. Дори не бях клипвала,само за да чуя гласа му (от чужди номера,както съм правила друг път). Официално,на думи,не сме се разделили. Но това е очакваната ситуация.
Демек,дадох му свобода,той да направи своят избор,дали да ме потърси или не,дали да говорим,или не.
През тези три седмици,той не ми звънна нито веднъж.
Днес получавам три обаждания,на които не вдигнах.
Обадих се по-късно и на изключително хладното държание към него(което е само привидно такова),по интонацията му усетих,че е учуден.
Без да задавам каквито и да е въпроси,оставих на него да говори. Той каза,че телефонът му бил изгубен. Не можели никой да се свържат с него,както и той с никого... Но бил направил така,че да му запазят номера на съответния оператор ... Говореше ми за връщането му в София,тъй като в момента не е тук,но аз го прекъснах и му казах,че нямам възможност да разговарям (имах). Той беше Много добре знае,че живо ме интресува кога и дали ще се върне в София,а сега дори не му дадох думата.
Интересно съвпадение...точно в периодът,в който въобще не му звънях,на него му се случва това.
Отделен въпрос е,че аз си го знам,че не може да лъже. Искрен е по принцип,а когато се опитва да излъже,се оплита сам.

Мисля си,а може би тая надежда,че е размислил през тези седмици и това е начинът,да се опита да поправи нещата... дали? Няма оправдание,може би се чувстнва гузен,че не ми е звънял,няма как да каже - така и така...

Как мислите? Посъветвайте ме нещо...