ващте бият ли ви

[neocide]

[Rofl4e]

Ами не са ме билии..

[Raliito]

.. Mne ne sa me bili nikoga.. aa seshtam se za edin put kato malka ..bqh wbezila mnogo maika mi..dwa shamara i aide.. No ne mislq ..chee s boi edno dete moje da razbere tehnite .. ! smiss nai-mnogo samo da dobie strah ot tqh

[Kostadin_682]

О... Баща ми редовно ме тупаше, като направя някоя пакост... вече му омръзна

[alwaysnforever]

Не..! никога не са ме били..

[wwe11]

Мен баща ми като малките деца по дупета 2 -3 пъти А Майка ми като цяло повече бой съм ял . Тя е имала трудно детство и ся си го изкарва на децата си много е избухлива за най малкото вика но като цяло ся като станах по голям вече няма такива ся сестра ми я чакат повече шамарки и един два боя докато стане на възраст в която няма как да и посегне аз ся съм на 15 след месеци 16 ако ми посегне и ша и откърта ръцете И като цяло заради тези шамари и боеве любов към майка си не изпитвам някои мислят че съм много критичен но просто нямам любов нищо не изпитвам а и не мисля че мога да изпитвам нещо към човек който ми е причинявал болка само защото не му е кеф

[NeverTheSame]

Всъщност да,ама то беше преди,сега не си го позволяват.
пък и то не друг,а баща ми.
сега все още са прави на страшен кат ме хване за врата,ама аз не се давам :d

[LovEsIckk]

не :P

[niki7y]

mii maika mi samo edin 1 put ama az si bqh winowna a bashta mi ... predi kato bqh na 12 13 14 15 si me bieshe

[IceQue3n]

Оо преди нямаше ден, в който да не направя някаква беля и да не ме отупат

[sm_95]

Преди мама ме биеше от време на време, но това беше докато станах на около 13, вече пораснах хаха сега сме само на скандалчета и крещене (от нейна страна, аз само слушам и чакам да свърши)

+1

[jghgh]

...

Да удариш шамар е едно, да го побъркаш от бой съвсем друго. Показването на сила показва само слабост и АБСОЛЮТНО нищо друго. Да не говорим за резултатите, когато има насилие. Ето ви пример:

Стефан ми беше съученик в 5-ти клас. Не му вървеше училището, по една или друга причина, макар да полагаше усилия. Баща му го налагаше ежедневно, а майка му постоянно го пазеше да не получи следващия шут. Не искам да влизам в подробности но резултата е трагедия, която и на най-големият си враг не пожелавам: майката умира след жесток побой на бащата (опитвала се е за пореден път да спаси синът си). Стефан се самоубива след като не издържа (Бог да ги прости!), а бащата и до днес излежава присъда (която е доживотна). И всичко започна от един шамар над Стефан и слабостта на баща му. Няма какво повече да добавя. Вие си направете извода за "шамаросването у дома".

п.п.:Не знам колко правилно пиша аз , но мисля че "Ващте" няма такава дума в българския език.

А сега ако обясниш какво се опита да ми кажеш... Знам че боят смачква и комплексира, не е най-доброто средство. Но и заради него аз съм си аз...

[Il_cavaliere_del_male]

Д**а кви сте щастливи. Само шамари, а някои дори и шамари не са яли..
Мен бая са ме пердашили и ги помня тия боеве.
Средностатистически на една година отнасям един бой, който го помня дълги времена.
Скоро не съм яла бой, майка се пробва да ми скочи,но тя винаги се отказва твърде лесно и общо взето ми набива само 1 тупаник.
Баща ми е тоя който бие и то яко. Размятквал ме е насам-натам, но и аз съм леко невъзможен характер, така че.. имаше право човека. То той е търпелив, ама като му се насъбере от моята нагла личност, не са шамари не са чудо. Да се чуди човек къде да бяга, добре че сега съм по-голяма и по-добричка.

Боя насажда страх, но съм благодарна за всяка случка. Доста корава станах от това и със реална преценка за мястото, където трябва да се намирам. Или вие сте лигльовци, или наистина добре си знаете позицията щом не са ви тупали!


Живи и здрави. Аз мойте деца само ще им дърпам ушите ^^

Да удариш шамар е едно, да го побъркаш от бой съвсем друго. Показването на сила показва само слабост и АБСОЛЮТНО нищо друго. Да не говорим за резултатите, когато има насилие. Ето ви пример:

Стефан ми беше съученик в 5-ти клас. Не му вървеше училището, по една или друга причина, макар да полагаше усилия. Баща му го налагаше ежедневно, а майка му постоянно го пазеше да не получи следващия шут. Не искам да влизам в подробности но резултата е трагедия, която и на най-големият си враг не пожелавам: майката умира след жесток побой на бащата (опитвала се е за пореден път да спаси синът си). Стефан се самоубива след като не издържа (Бог да ги прости!), а бащата и до днес излежава присъда (която е доживотна). И всичко започна от един шамар над Стефан и слабостта на баща му. Няма какво повече да добавя. Вие си направете извода за "шамаросването у дома".

п.п.:Не знам колко правилно пиша аз , но мисля че "Ващте" няма такава дума в българския език.

да напишеш "ващте" е също толкова грамотно, колкото и да показваш академичност слагайки пълен член на единственото място в поста ти, където този пълен член не може да стои. да, това означава, че много добре правиш като се съмняваш в способностите си по български език.

по цитата - това, че има изключения, не значи че не трябва в необходимите ситуации да се правят подобни действия - да "пошляпваш" по някой друг шамар. ненормални (бащата на Стефан) е имало, има и ще има винаги, но не са ТЕ хората, които трябва да се дават като примери и не са те хората, чиито пример трявба да ни е като учебник. Все пак по наказателен кодекс невменяемите не носят наказателна отговорност при извършено квото и да е престъпление. Друг е въпросът защо им се дава право да имат деца. Мен също са ме били да кажем. Но баща ми не, майка ми, да, това нищо не е възпитало в мен, но не защото принципът е грешен, а защото мен не може да ми се налее нищо в главата, дори с бой (не се хваля). Друг въпрос е, че има и такива деца, които ако не ги биеш - няма да се научат. Познавам лично такива, лично съм ги пердашил и са си вземали поука.