Деба кви сте щастливи. Само шамари, а някои дори и шамари не са яли..
Мен бая са ме пердашили и ги помня тия боеве.
Средностатистически на една година отнасям един бой, който го помня дълги времена.
Скоро не съм яла бой, майка се пробва да ми скочи,но тя винаги се отказва твърде лесно и общо взето ми набива само 1 тупаник.
Баща ми е тоя който бие и то яко. Размятквал ме е насам-натам, но и аз съм леко невъзможен характер, така че.. имаше право човека. То той е търпелив, ама като му се насъбере от моята нагла личност, не са шамари не са чудо. Да се чуди човек къде да бяга, добре че сега съм по-голяма и по-добричка.

Боя насажда страх, но съм благодарна за всяка случка. Доста корава станах от това и със реална преценка за мястото, където трябва да се намирам. Или вие сте лигльовци, или наистина добре си знаете позицията щом не са ви тупали!


Живи и здрави. Аз мойте деца само ще им дърпам ушите ^^