Цитирай Първоначално написано от nqkafsi_tam
Готов съм да дам живота си за нея. Не искам нищо от нея.
Просто някъде там ми се губи смисъла.
За какво бих дал живота си? Защо я обичам толкова много?
Къде е цилият смисъл?
Наистина не аз съм смотан, ситуацията е такава. Немога да разбера, защо след всеки изминал ден едно чувство в мен се засилва, а не намалява, всякаш ако нея я нямаше и мен нямаше да ме има, ако някой ме разбира. В един момент просто разбирам, че аз за нея съм никой и че немога да променя това, а тя за мен е всичко и винаги ще бъде така? И колкото повече време минава, толкова повече ме боли.
Ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, нищо не се е променило. Вие ми казахте да го направя! Вие ме надъхахте да кажа всичко. Вие ми казахте, че нямам какво да губя. Аз знаех, че ще загубя всичко, защото аз изгубих себе си, променям се... и не знам дали е към по-добро. Изгубим ли себе си, губим всичко.
Знаете ли кое е най-много обичам в нея, в това, че е себе си. Аз немога да го постигна...
1.Проблемът ти е в главата.
2.Тъп си.
3.Порастни.
4.Не се ебавай с Бай Тоя.
5.Дал Господ Добро.