Разбирам я идеялно. В такива моменти трябва да има човек, който да те спре, нещо, което да те накара да не го правиш. Случвало ми се е, за малко да го направя. Бях готова, но се замислях за толкова много неща, които щяха да станат след това и се отказвах. Вярно, че изглежда различно отстрани и е лесно да кажеш, че не трябва човек да се самоубива за такова нещо, но само хората, които са го изпитвали и са били на косъм да го сторят, могат да разберат за какво става въпрос. Много е важно да има с кой да говори и той по някъкав начин да и помогне, но когато сърцето ти е разбито жестоко и то от първия човек на който си дал цялата си любов, единственият който може да ти помогне е самият Той, да те обича наистина и да е до теб. Бих искала да кажа на всички, на които им е хрумвало да се самоубиват и са били готови на това някога, да се замислят над това, какво ще се случи после на хората, които ги обичат и биха дали живота си за тях. Защото когато сърцето ти е разбито от някое момче, имаш чувството, че никой не те обича и не обръщаш внимание на чувствата на приятелите си и родителите си. Да се замислят за това какво е пред тях, да живеят за мечтите си!

Съжалявам много!