.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 3 от общо 3
  1. #1

    Житейския избор на бунтовника в "На прощаване"

    трябва ми съчинение разсъждение на тема Житейския избор на бунтовника в На прощаване предварително ви благодаря


    т.7. Заглавието на темата трябва да бъде описателно и написано на кирилица.
    MusicIsThekey

  2. #2
    Житейският избор на бунтовника ("На прощаване")

    Всеки читател би определил творчеството на известния български поет революционер Христо Ботев като молитва за борба. В сти¬хотворението си „На прощаване” той утвър¬ждава поведението на една свободна духом личност, която дава достоен пример за под¬ражание от бъдещите поколения българи.
    Житейският избор на Ботевия лирически герой е пътят на борбата. Бунтовникът прите¬жава родолюбив и свободолюбив дух. Пламенният патриотизъм и силната ненавист към потисниците предопределят избора му -да тръгне по страшния, но славен път на борба¬та. Героят е готов достойно да извърви пътя до своята Голгота, да принесе себе си в жер¬тва на светлия идеал-свободата на родина¬та.Формата на стихотворението „На проща-ване” е изповедна -лирическият герой из¬повядва трудните мигове на житейски избор, които е изстрадал с цялата си душа.
    Заглави¬ето на творбата веднага прави впечатление на читателя. То ни показва, че в стихотворението не става дума само за раздяла между двама души. Ако беше така, то би било например „На раздяла”. В действителност ге¬роят търси майчината подкрепа и разбиране.Образът на майката е свят. Неслучайно лирическият герой решава да й довери най-съкровените си мисли и копнежи. Майката съ¬що има принос в направения от сина й из¬бор - та нали точно тя още от люлката го е закърмила с омраза към поробителите и лю-бов към отечеството. Тя го е възпитавала в такъв свободолюбив и непокорен дух, да бъде с такова „сърце мъжко, юнашко”. Майка¬та е най-скъпият и близък човек на лиричес¬кия герой. Нейната мъка би била неутешима, ако с рожбата й се случи нещо. Но бунтов¬никът вярва, че силната майчина обич ще превъзмогне болката, че ще го разбере, одоб¬ри и подкрепи направения от него избор. Лирическият герой се чувства отговорен за съдбата на семейството си. Болка изпълва сърцето му при мисълта, че оставя сами и беззащитни клетите си майка и братя.
    Бунтовникът се чувства длъжен да съобщи на майка си причините за избрания от него път. Авторът не рисува детайлна картина на робството, но и общата представа, която из¬гражда у читателя, е достатъчно въздействаща и изразителна: турчинът„бесней"над най-святото за българина - бащиното огнище.
    Ботев умело използва художествения пох¬ват синекдоха, за да изгради образа на род-ния дом. За всеки човек това място е свърза¬но с най-скъпи и съкровени спомени:
    ... там, дето аз ом пораснал
    и първо мляко засукал
    там, дето либе хубаво
    черни си очи вдигнеше
    и с оназ тиха усмивка
    в скръбно ги сърце впиеше:
    там, дето баща и братя
    черни чернеят за мене!...
    Безчинствата на поробителите събуждат гнева и яростта в душата на бунтовника. Той трябва да се бие, за да възвърне потъпканото достойнство на близките си, а и на целия бъл¬гарски народ.
    Лирическият герой представя и двете въз¬можни алтернативи от направения избор. Той е реалист и ясно съзнава, че смъртта е по-нежеланият, но по-вероятен изход от борбата срещу „врагът си безверни". Въпреки това бунтовникът е категоричен в своя избор. Пътят към свободата е „страшен, но славен”. Той е осеян с многобройни жертви. Юнакът е готов да приеме смъртта. В неговото съзна¬ние тя е синоним на жертвено извоювана свобода. „Свобода и смърт юнашка” се сливат. Изравнени са като национални и поетични стойности. Свободата може да бъде постиг¬ната само чрез смъртта.
    Картината на смъртта е зловеща, но ед¬новременно с това и красива, защото заедно със смъртта в името на свободата се ражда и безсмъртието. Името на героя ще се превър-не в легенда. Подвигът му ще остане в памет¬та на народа векове наред. Песента за юнака и неговата юнашка смърт ще опази от забрава безсмъртния дух на лирическия герой.
    Следващите поколения, ще приемат посланията му чрез песента или чрез разказа на майката. Заветът на героя осмисля прием¬ствеността в борбата. Би ли имала някаква стойност саможертвата на бунтовника, ако нямаше последователи! Юнакът желае и дру¬ги като него да се научат силно да любят и мразят, да притежават несломим и непоко¬рен дух, да бъдат достойни хора и да умрат с чест, оставяйки светъл спомен за себе си.
    Лирическият герой, който не иска да ли¬ши майчиното сърце от надежда и вяра, рисува и втората картина - тази на победното завръщане. Тя е контрастно противо-поставена на първата: вместо трагичен край - победно завръщане; вместо Сбогуване на юнака единствено с майката - споделена радост с близките. Първата картина е гра¬фично изобразена в бяло и черно: „бяло ми месо по скали/ по скали и по орляци/ черни ми кърви в земята/ в земята, майко, черната”, а във втората има колорит. Юнаците са щас¬тливи, че са се завърнали живи и здрави. Са¬мочувствието от славната победа изпълва сърцата им. С трепет Ботевият лирически ге¬рой очаква срещата с майка и либе. Той коп¬нее за близостта на либето, но е нетърпелив за срещата с майка си. С гордост ще потър¬си признанието й за правотата на направе¬ния от него избор.
    Победното завръщане на юнаците е все¬народен празник. Те са посрещнати с венци от бръшлян и китки здравец. Символиката на цветовете е ясно изразена - вечност на жертвоготовния и непобедим дух на бълга¬рина.
    След емоционално преживяната среща с близки и родни, лирическият герой се връща
    към действителността. Осъзнава, че тепърва му предстои да поеме по трудния път на бор¬бата, чийто изход е неизвестен. Но неизвест¬ността и несигурността не разколебават ге-роя. Решителен и горд, той следва своя из¬бор. Нито за минута съзнанието му не е зае¬то от мисълта за връщане назад.
    Последното четиристишие на творбата:
    Но... стига ми тая награда -
    да каже нявга народът:
    умря сиромах за правда,
    за правда и за свобода...
    разкрива най-точно идеала на героя. Той не желае нищо друго, освен това, споменът за него и за неговия подвиг да се съхрани веч¬но в народната памет. За юнака най-голя¬мата награда е народът да не го забрави. Тогава той ще умре щастлив в бой за свобо¬дата.
    Творбата на Ботев е послание към съвре¬менните българи да не забравят своите наци-онални герои. Поетът ни напомня, че благо¬дарение на такива истински родолюбци се¬га ние живеем в свободна България.

  3. #3
    Фен
    Регистриран на
    Nov 2011
    Град
    България
    Мнения
    125
    много ви благодаря!!! имам 6!!!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си