Ето я и моята история ,която не мислех че може да ми се случи.
Ще започна съвсем от началото.Преди 2 години в моето училище дойде от друго училище най-готиното момче на света.Висок,с кестенява коса и морски сини очи,през живота си не бях виждала такова красиво момче.Не вярвах ,че е истински.Той беше център на внимание ,той беше принц.Всички момичета тичаха подир него и му се лепяха и натискаха всяко междучасие.Аз обаче си траех и не припарвах до него,заради достойнството си.Обстоятелствата с това момче ме срещнаха по много интересен начин.Вървя си аз по коридора носейки 6 книги и съм се замислила някъде,та и аз незнам къде.Без да се осетя се блъснах в това момче,но разбирасе не занарочно.Когато го погледнах в очите и той как ме гледаше...беше романтично и мн хубаво,,неисках да свършва изведнъж дойде реалността и трябваше просто да събера съборените книги.Момчето ми помогна и си тръгнагме без да си кажем и дума.Да,обаче неочаквани събития отново ни срещнаха.Този път бяха избрани отличниците от класовете.
аз съм 10 клас,а той е 11.аз също съм една от отличничките и ни събраха е една зала да ни награждават и да ни дават стипендии.Погледите ни отново се засякоха и тогава вече той дойде при мен и ми каза:
-Хей,ти може ли да се запознаем?мн ми харесваш..ти си единствената ,която ми се дърпа и е по-различна от останалите.и така се запознахме и с времето се влюбихме мн силно.Заедно сме вече 2 години и се обичаме много.Може би,ни е писано да сме заедно.Съдбата ни събра
Но изникна проблем.
В училище ме избраха да участвам в сценка с едно момче и трябваше да се прегръщам с него в самата сценка.Аз глупачката пропуснах да кажа на приятеля ми,защото напоследък бяха ми се насъбрали мн ангажименти.И няма да повярвате какво стана?
Точно пред цялото училище аз излизам на сценката и започвам да танцувам с онова момче от сценката,при което той ме прегръща(ест нямаме нищо общо)
И тогава приятелят ми дойде и ме видя там..Той ме гледаше в точка,сякаш не ме познава.Даже и аз незнам какво ли си е мислил...
Навярно ми беше адски сърдит,заради тъпата ми постъпка.После аз го съзрях в далечината ,забягах се към него с всичка сила и го прегърнах супер силно... но той свали ръцете ми от него и ме попита-кажи ми,какво става с нас? защо постъпи така и не ми каза нищо?
аз треперех през цялото време ,но му обясних как стоят нещата.Обещах му,че повече няма да се повтаря и че в каквото и да участвам винаги ще му казвам или ще го взимам с мен.Той ме прегърна и каза ,че ме обича мн силно...че не иска да ме губи.Аз му отвърнах със същото.И сега сме щастливи и не мисля,че той си е изгубил доверието в мен,но се държи малко по-хладно от преди.
Това леко ме притеснява.Дали ще мога да си върна миналото му държание?

Е,това беше моята история.Сигурно ви е домързяло да я четете и сте прескачали.Но ,не търся критики и упреци..незнам даже какво търся.Исках просто да споделя една вълшебна история.Историята на моят живот и на моето сърце.
Благодаря на всички,които отделиха време за темата ми.