Мерси, обожавам да пиша тук.

Иначе... не мога да ти кажа, аз никога не съм се отказвала, а съм била в такова положение. Познато ми звучи това да ти изглеждат безнадеждни нещата, да се чудиш откъде да си просмучеш лъч надеждица и същевременно с това да искаш да се бориш, защото чувството да обичаш те ощастливява, а и все пак.. да пробваш, знае ли се?
Прецени сама.
Каквото и да стане, няма да се мре, само ще се помъдрее. Спирам със спама, дано ти пишат и други хора по темата.