Здр и от мен.Тъй като историята ти ми е позната до болка(изживявам същото) с малко изкючение,че аз ходих с въпросното момче известно време.Мога само да ти кажа да не се предаваш.Не се опитвай да го забравиш,защото ако го обичаш истински(а не само го харесваш)това би било почти невъзможно.Кавам почти,защото аз до ден днешен още не мога да го забравя(в смисъл момчето,което аз обичах и продължавам да обичам),но незнам след години дали ще е така.Когато се разделихме ние си останахме много добри приятели,но нищо повече.След неуспешните ми опити да залича спомена за него реших,че най-добрия вариан ще е да остана до него,да му бъда вярна приятелка,която да е до него и в най-лошите моменти и все пак да имам някаква искрица надежда за нас.Ужасно трудно и болезнено ми е,затова не казвам,че варианта,който избрах е правилния.Предпочитам да съм до него,от колкото да бягам от него.Ако сметнеш моя вариант за най-удачен в твоя случай,не се колебай,а действаи.Покажи му,че има някои зад него.Някои,които мисли за него.И нищо чудно той да си отвори очите за истинската любов.Полушай сърцето си.

п.п. Липсата на изход,НЕ означава,че трябва да спрем да го търсим!!!

Признавам си голяма оптимистка съм и много хора не харесват това ми качество.Сигурна съм,че и сред вас има такива,затова ще очаквам отрицателни отзиви. С удоволствие бих спорила с някого. :P