.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4
  1. #1

    Доклад за видове вируси (не компютърни)

    Здравейте,


    Трябва ми доклад за видове вируси и тяхното разпространение, но немога да нямеря може ли малко помощ

  2. #2

    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    спорно
    Мнения
    2 299

  3. #3
    Мисля, че авторката е написала че не иска информация за компютърните вируси.

    Ето това намерих за видовите:

    Арабисова мозайка


    Вирусът на арабисова мозайка е растителен патогенен вирус от семейство Comoviridae. Разпространен е предимно в Европа, където се заразяват лозата и много други растения.
    Вирусът принадлежи към Неповирусите. Вирионите са изометрични с диаметър 30 nm. Пренася се чрез нематодите Xiphinema coli и X. diversicaudatum. Най-добри индикатори за диагностика са Chenopodium amaranticolor и C. quinoa, при които вирусът предизвиква образуването на локални, хлоротични и некротични петна. Антисерумите за вируса на арабисовата мозайка реагират хетероложно с вируса на късовъзлието и обратно – антисерумите за този вирус показват по-слаба серологична връзка с някои щамове на вируса на арабисовата мозайка.



    Лозов латентен български вирус (Grapevine Bulgarian latent virus)

    У нас болестта е установена при сортовете болгар, каберне совиньон, кардинал, перл дьо ксаба, ркацители и широка мелнишка лоза в районите на Ахтопол, Петрич, Плевен, Пловдив и Поморие.

    Симптоматика :
    Заразените лози са със слаб растеж. Листата се развиват бавно, жълтеят и се завиват. Наблюдава се слабо развитие и скъсяване на леторастите. Реси почти не се образуват. Симптомите се проявяват през пролетта. При по-късно заразените лози симптомите са скрити през летния период. При различни сортове лози се наблюдава различно проявление на болестните признаци.

    Инфекциозен агент :
    Вирусът спада към групата на неповирусите. Вирионите са изометрични с диаметър 30 nm. За диагностични цели се използват плевелните видове Chenopodium globosa, C. quinoa и Nicotiana clevelandii. В САЩ от лоза е изолиран щам на вирус, близък на лозовия латентен вирус (Uyemoto, 197.
    Допуска се, че лозовият български латентен вирус се пренася чрез нематоди от род Longidorus.



    Вирус на Епщайн-Бар

    Вирусът на Епщайн-Бар (Human herpesvirus 4, HHV-4) е вирус от групата на херпесните вируси. Счита се, че при повече от 90% от човешката популацията има данни (антитела) за преживяна инфекция. При първата среща с този вирус се развива инфекциозна мононуклеоза, обикновено в тийнейджърска възраст. Предава се лесно чрез слюнката, поради което е наречена болест на първата целувка (проучвания при американските колежани). Обикновено инфекцията е самоограничаваща се и не хронифицира при имунокомпетентни. Реактивирането ѝ може да стане в условията на имунен дефицит (вроден или придобит, например СПИН).



    Ебола

    Ебола е един от най-опасните и смъртоносни вируси, които са ни известни в момента. Симптоми: силно главоболие, кървене от ушите и очите. Косата и ноктите опадват.
    Вирусът причинява заболяване, извество като Ебола хеморагична треска (Ebola Hemorrhagic Fever) или накратко Ебола (Ebola). От 2 до 21 дни след заразяването болният развива симптоми на треска, главоболие, обща отпадналост, възпалено гърло, мускулни и ставни болки. В изключително редки случаи заболяването преминава с тези грипоподобни симпотми. Счита се, че преболедувалите придобиват имунитет към вируса, който е причинил заболяването, но няма доказателства за това (до момента никой не се е заразил 2 пъти с Ебола). В огромната част от случаите обаче към горните симптоми се добавят вътрешни и външни кръвоизливи (хеморагии), увреждания на тъканите, шок и най-често смърт.
    Ебола е изключително заразна болест. В началния период на заразяването вирусоносителят отделя вируси с всички свои телесни секрети (пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии), като след известен период вирусът се отделя и от разрушените от него клетки на епидермиса и тогава дори докосването до кожата може да причини заразяване.
    При евентуално (само)излекуване човек престава да бъде заразоносител, като интересното е, че в вирусът продължава да живее допълнително 7-8 седмици в мъжката полова система, правейки семенната течност през този период опасна дори и след “пълното” излекуване.
    Срещу Ебола няма открита ваксина. Една от причините е, че все още не знаем естествения резервоар на вируса в природата. До нас вирусът е достигал чрез маймуните, но те едва ли са естествен резервоар, тъй като Ебола ги засяга по същия начин, както човека. През януари 2006 в ДР Конго са открити плодни прилепи, които са носели Ебола в черния си дроб, но за сега е само предположение, че именно те са търсения естествен резервоар. Най-често хората се заразяват от контакт със секретите на вече заразен човек, като все още не е известна причината за спорадичните епидемични взривове на болестта в Африка. От четирите вируса 3 (Ebola-Zaire, Ebola-Sudan и Ebola-Tai) са открити в Африка като причинители на епидемии сред хората, докато Ebola-Reston е открит в САЩ и Италия в маймуни, внесени от Филипините. За него се предполага, че не причинява заболяването у хората.
    Лечението на Ебола (както и на повечето хеморагични трески) е поддържащо - болните се оставят да почиват и им се дава вода. В общи линии се чака дали, евентуално, имунната система на болния ще се справи с вируса или не.



    РНК вирус

    РНК вирус е вирус, който принадлежи къm III, IV или V група на балтиморската система за класификация на вирусите. Като такива те носят генетичния си материал в РНК и не се репликират, използвайки ДНК за посредник. Нуклеиновата киселина обикновено е едноверижна РНК, но понякога може да бъде и двуверижна РНК. Известни патогенни при хората РНК вируси са вирусите на ТОРС (SARS), грип и хепатит C. Валтер Фирс (Гентски университет, Белгия) първи е установил пълната нуклеотидна секвенция на ген (1972) и на вирусния геном на вирус: Бактериофаг MS2-РНК (1976)



    Ретровирус

    Ретровирусите са вируси, при които молекулата, носеща генетичната информация, не е ДНК, а РНК.

    История:
    Най-известният ретровирус е Човешкият Имунодефицитен Вирус (ХИВ), който се посочва като причинителя на Синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Известните при човека ретровируси са вирусите HTLV, към които се причисляват и двата вируса HIV-1, известен също така и с името HTLV-III, и HIV-2 - наричан още HTLV-IV.
    Преносът на информация от РНК към ДНК противоречи на така наречената централна догма в биологията, според която информацията в клетките се предава само от ДНК към РНК, която от своя страна я предава на протеините.

    Заразяване :
    Когато вирусът заразява клетката, той инжектира в нея освен РНК също така и няколко молекули ензим, наречен обратна транскриптаза, който изгражда молекула ДНК от РНК. Тази верига ДНК прониква в генома на приемната клетка, където навлиза в едно различно по продължителност състояние на покой.



    ХИВ

    Вирусна класификация
    група: VI (ssRNA-RT)
    семейство: Ретровируси Retroviridae
    род: Lentivirus
    вид: HIV 1
    вид: HIV 2

    ХИВ (от английското HIV, - Human Immunodeficiency Virus, "вирус причиняващ имунна недостатъчност в човека") е често мутиращ ретровирус, който атакува човешката имунна система. Показано е, че вирусът причинява синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН).
    Генома и протеините на вируса ХИВ са обект на изследване още от неговото откриване през 1983 г. Няма два еднакви генома на вируса на ХИВ, дори и от един и същи човек, карайки някои от специалистите да наричат вируса на ХИВ най - високия етап в еволюцията на вирусите.

    Структура:
    ХИВ е различен по структура от останалите вируси от фамилия Retroviridae. Той е 120 нанометра в диаметър (1 нанометър е една милионна от милиметъра), около 60 пъти по-малък от червена кръвна клетка и с приблизително сферична форма. ХИВ-1 е изграден от две копия на единично усукани РНК, обградени от конусообразна капсула, състояща се от протеин п24, типично за вирусите от семейство Retroviridae с дълъг инкубационен период. РНК компонента е дълъг 9749 нуклеотида. Те са обградени от плазмена мембрана. Единично усуканата РНК молекула е силно свързана с нуклеотидите на протеините п7 и ензимите, които са необходими за създаването на вируса. Нуклеотидите (п7 и п6) се свързват с генома на РНК и предпазват те да бъдат асимилирани. Структурата на матрицата е свързване на протеина п17 ограждащ капсулата, осигурявайки целостта на вируса. Също така вътре във вирусната частица са протеини за репликация( Vif ), аминокиселини за регулация на атомните взаимодействия ( Vpr ) и негативни регулатори, които влияят на червените кръвни клетки. Външната обвивка се формира когато капсовите пъпки от вътрешността, излизайки, взимат част от мембраната на вътрешността с тях. Обвивката включва гликопротеините гп120 и гр41.



    Човешки папилома вирус

    Човешкия папиломен вирус (Human Papillomavirus, HPV) e ДНК вирус, който атакува епителните клетки на кожата и лигавиците на човешкото тяло. Съществуват над 100 различни типа HPV, всеки от които се характеризира със специфичност във въздействието си върху тъканите.
    Човешките папиломни вируси (HPV) са причинители на една от най-разпространените полово пренасяни вирусни инфекции в света [1]. Известни са над 30 типа HPV предавани по полов път, от които 18 са с доказан онкогенен потенциал. Други разновидности на вируса се пренасят чрез физически контакт/допир и могат да доведат до формирането на брадавици, лишеи, както и опасни злокачествени кожни образувания. HPV са основен причинител за развитието на рак на шийката на матката [2].

  4. #4
    благодаря ти

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си