Необходими ли са рицари днес - публична дискусия

[Arista]

Здравейте
За утре имаме публична дискусия на темата посочена по горе та да ви питам някакви идеи за планче или нещо специално на което да се обърне внимание
Иначе аз мога и сама да се справя но винаги е по добре да чуеш и други мнения

ПП: Съвсем леко трябва да е обвързано с Дон Кихот , но леко само





Мерси предварително

[trittico]

Сигурна съм, че дискусията ще стане супер

Според мен отговорът е да! Винаги съм си мечтаела поне за малко да живея през Ренесанса например....когато дори да усетиш парфюма на дамата...или ако ще да и вдигнеш падналата (уж неволно) кърпичка , е значело много.....а днес....не се знае кое е момиче, кое момче
Успех утре

[RiseGirl]

Нужни ли са ни рицари днес?


Всички хора като чуят думата ’рицар’ се сещат за едно и също. Средновековнетор, снажен момак с рицарски одежди, сабия, копие, дама на сьрцето, и т.н. както си му е реда. Но дали това е най точното определение? Смятам че един човек може да бьде рицар дори и в този свят на технологии и модернизация, но само по душа. Ако той е честен, достоен, справедлив, какво му пречи дори без меч в рька да побеждава своите противници? За сьжаление има и друг на4ин определян от много хора за по лесен, а може би и по сигурен, да си подал, нечестен и лицемерен или просто да си готов да забиеш ножа в гьрба на всякого дори и на най добрият ти приятел за да победиш.
И на вьпроса имаме ли нужда от рицари или не? ДА имаме нужда но по по вазният вьпрос е от какьв тип рицари нмаме нужда. От сьваршенният непобедим рицьр или от безопасният герой на Мигел де Сарвандес Сааоведра—Дон Кихот внушил си че е рицар. Представете си сега как един толкова идеален герой ще сьществува в нашият толкова не сьваршен свят. Вьпреки чистотата на мислите и намеренията си те едва ли биха могли да ни променят и да ни помогнат. Ние сме такива каквито сме, имаме както плусове така и минуси в характера си, но понякога се получава така че именно отрицателните черти ни спасяват. От друга страна Дон Кихот – несьваршенният рицар е типа герой който би могал да ни спаси и от когото имаме нужда. Ще кажете как би могал да ни помогне един луд човек, биещ се с вятьрни мелници и нападащ невинни монаси. А пьк аз ще кажа: в лицето на този персонаж никои не визжда типичният рицар, а виждаме един невинен, безопасен човек който по никакьв начин не би могьл да ни застраши. И този толкова безпомощен без каквито и да е физически нипадения или проповеди, само като наблудаваме уж лудите му действия той ни променя. Преврьща ни в мечтатели уверени в силите си, готови да полетим в небесата като орли. Това е рицаря от който се нуждае нащият свят.
Човек има нужда да е част от група. Да се чувства приеман и значим. Да вижда че има някои по-зле, по-луд и по-смешен от него. Така различният от всички Дон Кихот ни обединява в общата ни подигравка и насмешка над него. А обединените хора са непобедими.
Според мен именно това (.............) Дон Кихот е типа рицар който би могьл да ни преварне в едни достоини и честни хора каквито са били средновековните рицари. От такива хора се нуждаем и колкото повече познаваме толкова по-добре за нас самите. Защото водещто в Дон Кихот не е лудоста му, а непрестанното му желание да направи добро, да помогне, да бьде полезен.