Здравейте, в случай че ви се занимава, ето я моята история:

В две-годишна връзка съм. Живеем в неговия апартамент. Напоследък обаче моята любов към него угасна. Изведнъж осъзнах, че нямаме никакви общи интереси, възгледи или каквото и да било. Усетих, че ме дразни с всички свои действия. И точно в този неподходящ момент, съквартиранта (Георги) на братовчед ми и аз се свалихме. Познаваме се от 10ина години. Още като бях малка (на 11-12) много го харесвах, но не се осмелих, защото имаме 9 години разлика. И след толкова години се събрахме (при което той ми призна, че от малка ме харесва, но заради моралните си възгледи не посмял да направи нищо). Сега през ден ходя у братовчед ми за да се виждам с него. Лудо влюбени сме. Всичко което аз обичам се оказа, че и той обича. Даже хобитата, желанието за определена кариера и пр.

Сега обмислям да приключа с илюзията и да скъсам с официалното ми гадже. Но ми е тежко. Привързах се. Макар последните 6-7 месеца да се караме адски много, все пак изпитвам някаква привързаност. Той е сигурност. Той е постоянство. Но не съм щастлива с него. Откак тръгнахме с Георги съм най-щастливото същество на земята. Постоянно се усмихвам, веселя и даже остроумието ми се засили тройно. Но все пак е голям риск да отида да живея при братовчед ми и Георги (те са на квартира). Не знам какво да правя. Тук вече разума и сърцето ми говорят съвсем различни неща.