В самота

**Bubalcheto** · 10-30-2008, 17:25

Вървим, мълчим а между нас
се спуска бавно мъгла.
Губим нашите следи
и потъваме в самота.

Знам, за нас пътя свършва
до тук. Сваляме очи
и мълчим нито дума
нито звук.
Пак заваля, но това са сълзи
от мойте очи, падат умарено
и бавно потъват в прахта.

Трябва лошите мисли в
мен да спра, за да мога
да живея без теб сега.
Няма да плача в мъглата
обгърнала ме сега.

Спри, протегни към мен
ръка и изречи онези
слова, за да се вдигне
тази мъгла и спре дъжда.

Но стойм и мълчим без слова.
Те за нас са без цена,
те нямат онази сила сега.
И дъжд пак заваля,
заплака и моята самотна душа,
за отиващата си от мен любов,
за моя свят останъл пуст и суров.