Един човек, стои сред луди...

**UnaBletoLoVeU** · 10-30-2008, 18:43

Днес докато си чаках на спирката дойде някакъв човек, очевидно загубил голяма част от трезвото си мислене, вървеше напред, после се връщаше и сядаше на пейката. Говореше, или по-точно сумтеше някакви неща, които както успях да доловя бяха свързани с правото и законодателната система. Не е ли той олицетворение на единиците в обществото, които отстояват правните си позиции, а цената са хулите и присмеха от "големите хора", защото такива имаше. Не е ли някакво доказателство това за тежкия път, по който минават онези, решили да се борят за справедливот. "Убийство. УБИЙСТВО. СПРАВЕДЛИВОСТ. ОСЪДЕН Е. ОСЪЖДАМ ГО!" крещеше и все повече хора се скриваха зад яките си, търсейки начин да покрият лукавите си усмивки.

Един човек, стои сред луди.
Един човек го сочат със полуда.
Един човек едва живее,
а цял народ тъй гръмогласно му се смее.

Един човек стои сред луди,
една душа тъй горестно гори.
Безмълвно лутат се очите мътни,
а лудите със присмех му крещят-умри!

Един човек го сочат със полуда.
Кълнат го, набези, бъртвежи.
Кълне и той, на тези той робува.
На техните мечти, болежки и копнежи.

Един човек едва живее,
и ден след ден животът си отива,
държи се хлабаво със сетни сили,
а океан от хули отгоре се излива.

А цял народ тъй гръмогласно му се смее,
различен е, това го прави смешен.
Но всеки по далеч от нормата отива,
щом си човек-бъди човечен.

**BlueAvalanche** · 10-30-2008, 19:03

Днеска един пичагичка на спирката ми обясняваше как правил секс с мъже. Питам го :
- Абе ти не си ли мъж бе, готино ли ти е да те ръчкат ?
- Не ми готино ама ми плащат, за жени аз плащам.

Спестих цялата история, че работата е жалка.