хм

[white_chik]

Страх ни е да отворим очи,
да потъпчем грубо своите мечти
да разберем,че животът е една измама
и уви,изход,като че ли няма.

Страх ни е да погледнем реално
и да открием,че не всичко е идеално
че светът не е какъвто изглежда,
че не всичко до черно и бяло се свежда.

Кога маската ни стана лице?
Откога се разхождаме със смазано сърце?
И отричаме грозотата и лъжата
и виждаме само красотата и добротата?

Глупави ли сме,или просто наивни
или пък може би мечтите са ни свидни
и ни си ще всичко да има щастлив край
и да си кажем:"Не се страхувай,продължавай,мечт ай!"


Но сме просто хора,а не богове
и напълно нормално,имаме своите страхове,
плашим се от истината,от реалността
и търсим бягство в илюзията,привидността.

И сякаш сме пленници в собствените си тела
и сякаш понякога се борим срещу собствените си дела
и не занем прави ли сме или грешим
да спрем ли,или да продължим.

Но въпроси без отговор не ни трябват
каквото и да кажем,няма да ни повярват
истината отдавна вече не съществува
и всеки за щастието си малко,или много робува!

Провокирано просто от битието ни!

[soif]

=D> страхотно е успяла си да вмъкнеш доста истини ,които не си признаваме

[Jumbie483]

Уникално