Мразя баща си ;(

[taffy]

Пиша най-после, защото наистина ми писна! Цял живот съм го мразила! Съсипа живота ми. И моя, и на брат ми и на майка ми.. Чак на баба ми.. Не издържам вече..не мога да го гледам.. Понякога дори мисля, че ще се радвам ако си отиде. Да, ще се радвам.. По начало всичко започва от самия него - навиците му, та самото му възпитание.. Никога не се е интересувал от мен.. Никога не пита как е минал деня ми, какви оценки имам.. Никога за нищо не ме закача.. Прибере се по някое си време с "плавнали очи" и легне да спи.. Бил уморен.. От шофирането ли? А майка ми, като по цял ден тича насам натам? И най ми е мъчно за нея.. Тя е прекрасен човек.. Не го казвам, защото ми е майка, а защото го виждам сама. Тя не заслужава човек като баща ми.. Много пъти е имало въпроси за развод, обаче няма как.. Мама няма да се справи сама.. А и трябват пари.. И е имало караници, и скандали.. Толкова съм плакала.. И ми е толкова трудно.. И нищо не се променя.. Нямам си идея вече какво да правя.. Едва ли има нещо, с което да променя нещата! Все си представям деня, в който той ще се махне, и ще си заживея щастливо с мама и братчето ми.. А той е толкова далече.. Немога вече.. Не съм имала една нормална семейна вечер.. И като се замисля, че съм негова плът и кръв.. И нищо не можев да се промени.. Той ми е развалил представите за истински баща, за нормално, щастливо семейство.. Това се е искало от него да ни осигури.. А никога не сме го имали.. Какво да правя вече.. Не искам да живея с човек като него.. На него просто не му пука за нас..

[taNcheto93]

Това наистина е мн гадно и съжалявам, че баща ти е такъв , че изобщо има такива хора , които постоянно съсипват живота на другите , но не мисля, че ти можеш да го промениш

[Metal_kids]

М дам наистина е много тъжно когато има такива хора,но наистина ти няма какво да направиш...единствено майка ти може,поговори с нея и дано се решат нещата.

успех!!!

[slim__shadygirl]

Жалкото е че няма какво да се направи
Моя съвет е да погледнеш позитивно и да си кажеж,че някой ден всичко ще се оправи

[Jumbie483]

За жалост ти не можеш да направиш нищо Аз преди време минах по горе-долу същият път Аз имах проблеми, покрай мен нашите започнаха да се карат, викаха все повече и повече..и макар, че не съм дете винаги съм се плашела от техните караници. Тогава непрекъснато се питах какво да направя и с какво да помогна Но единственото, което можех да направя и да помогна на себе си беше да се старая да запазя психиката си на ред и избягвах да съм си вкъщи повече от няколко часа. На теб ти желая успех с баща ти. Дано разбереш какво е щастливо семейство

[MostHated]

кат порастнеш си хващай пътя

аз обичам баща си... но той е далеко от мен, майка ми също... живея сам. Радвам се когато идват, въпреки че баща ми ми се кара, пак ми е добре , когато е тук, стига да не е за дълго...

вече свикнах да живея сам, щото от 14 годишен съм така..

успех... дано да се подобрят нешата

[Lysit0]

Защо не седнеш да поговориш с баща ти една вечер като нормален човек?Сигурна съм,че ще те разбере...кажи му,как стоят нещата.Сигурна съм ,че ви обича най- вече теб.Просто не го показва,може просто да е такъв чoвек,който си крие чувствата.

[Sladur_]

Това наистина е мн гадно и съжалявам, че баща ти е такъв , че изобщо има такива хора , които постоянно съсипват живота на другите , но не мисля, че ти можеш да го промениш

съгласен сам с тебе

[ValzZi]

знам че се чувсваш зле..моито родители са доста по зле в някои отношения..обаче не се оплаквай прекалено много се пак някои деца нямат и това което ти имаш просто се огледай и търси хубавите неща в живота..

[snejana67]

тъжно е ,но мисли по позитивно

[mynichka]

[WithLove]

Защо не седнеш да поговориш с баща ти една вечер като нормален човек?

Нямам какво да добавя.

[gabi_94]

ооо, повярвай знам какво ти е, и аз така си мисля понякога, но баща ми ме обича и мен и сестра ми със сигурност. Вярно постоянно се карат с майка ми за това че тя не изкарвала достатъчно, а пък иначе мама работи като вол - прави всичко за нас, абсолютно всичко, баща ми само пари дава, нищо друго. Просто те сякаш не са семейство, живеят заедно колкото да ни издържат и да не ни липсват много неща. Разделени ще са си по-добре, но няма начин, майка ми не може да издържа мен и сестра ми, а пък малката като чуе че се карат наще почва да плаче и да крещи че иска да живее и при двамата и ако случайно се намекне тате да си ходи и сестра ми почва да плаче и да се травмира. Иначе и аз не съм имала нормално детство. Ако човек не живее със семейството ми ще реши че сме много задружни и щастливи. Скандалите никога не свършват и стават все по-лоши, но ние децата нямаме избор освен да се примирим. Рано или късно всичко ще свърши. Може би майка ти просто чака вие с брат ти да порастнете още.

[BrainlessROCKBABY]

Защо не седнеш да поговориш с баща ти една вечер като нормален човек?

Нямам какво да добавя.

+1

[CeLyVka]

Обикновено не забелязваме, че психичното ни равновесие е твърде зависимо от нашите взаимоотношения с родителите ни - хората, с които оставаме свързани до края на дните си. Семейството е тази малка общност, от която зависи както нашето психично здраве, така и нашата лична душевна стабилност. Консултативният психолог може да ви помогне. Най-често тези консултации се посещават именно от семейства или деца.

[taffy]

Благодаря на вс. за съветите Опитвам се да бъда силна, доколкото мога.. Баща ми.. незнам вече.. Понякога имаме и добри моменти.. Които са ужасно редки! Gabi_94 същото е.. Баща ми непрекъснато се кара с мама, че "прахосвала" пари за щяло и нещяло.. А не е така.. Изобщо.. Самия той ги прахосва насам-натам.. За ненужни неща.. А не сме богати.. за да си го позволява до такава степен.. Брат ми..и той мн се травмира от всичко.. Последните месеци нещата са поутихнали, само онази вечер пак се скараха..

[Erica1]

[abcd92]

моя е пич, разтрий си сливата - може да се оправиш психически !

[Detestation]

И аз имам подобни проблеми,но в доста по-...минимизиран вариант.Проблемът е,че баща ми се интересува единствено от оценките ми,никога не ме изслушва и не признава мнението ми...Но какво да се прави-голям свят,различни хора. Научила съм се просто да замълчавам,защото след поредици крокодилски сълзи разбрах,че смисъл да споря с него няма,освен това,че си хабя нервите.

А относно твоя проблем-можеш да поговориш с него,да седнете и просто да водите разговор,не да се карате.Проблемът е,че (наистина искам да ти го спестя,но...) според мен няма да го промениш. Той е възрастен човек,с изградена психика и разбирания за живота,надали ще го превъзпиташ.Но все пак опитай!

Ако не успеете да се разберете и той не обърне никакво внимание на думите ти,просто гледай позитивно. Разчитай на приятелите си,дръж се здраво за брат си,защото той е най-близкият ти човек. Споделяй проблемите си-ако не с хора,направи си дневник,или просто някакъв тефтер,в който да изливаш мъките. Ако се почувстваш в безизходица,ако усетиш желание да умреш и други подобни депресии (повярвай,знам за какво говоря) ,потърси помощта на терапевт.Това не значи,че си "луда" "куку" и други подобни.А пък и ако те е срам от това,винаги можеш да мълчиш за пред приятелите.Бъди оптимист и изчакай докато поотраснеш и можеш да напуснеш дома. Успех!

[MoRsKa_nimfa]

Мисля че знам какво ти е защото мн често така се чувствам. и моя винагие знаел само работа работа.. и да се чуди за ко да вика щото са го изнервили.Някои хора мислят че парите са най-важни.Като носи пари и е достатъчно...без да пита как си добре ли си да помогне за домашните...
Има и много по зле от тези случаи и ти го знаеш! Горе главата!

[Victorya]

Аз съм в същата ситуация,само че ми предстои да бъда студентка,а майка ми е с рак и скоро ще я загубя...А баща ми не става за нищо...Как ще се справяме не знам...моля се този ден да не дойде...денят когато ще загубя най-ценния човек в живота си-мама.И като се сетя,че тоя мухльо й докара всичките болести и ми иде да го удуша...Да гине!...Разбирам те напълно как се чувстваш.Уви,освен с разбиране,няма с какво друго да ти помогна.Аз самата не мога да си помогна....

[taffy]

Аз съм в същата ситуация,само че ми предстои да бъда студентка,а майка ми е с рак и скоро ще я загубя...А баща ми не става за нищо...Как ще се справяме не знам...моля се този ден да не дойде...денят когато ще загубя най-ценния човек в живота си-мама.И като се сетя,че тоя мухльо й докара всичките болести и ми иде да го удуша...Да гине!...Разбирам те напълно как се чувстваш.Уви,освен с разбиране,няма с какво друго да ти помогна.Аз самата не мога да си помогна....

Оо, ужасно съжалявам.. Все още не мога да проумея как може да има такива несправедливи неща.. Знам, че нищо ме може да помогне.. И все пак.. Дори да говоря с него.. Не е помагало.. Едва ли нещо ще се промени.. Докато не се махна.. I love pain, мерси много..

[hrisiiiiii]

Вместо да се размекваш и постоянно да мислиш за това колко е тежък животът ти и как нямаш късмет, по-добре се стегни и помисли за себе си и за по-нататъшното ти развитие.. Каквото и да мислиш, колкото и да плачеш, по-добре няма да стане (знам от личен опит). Всеки с късмета си (: Просто някои не сме случили на родители и наистина ще е от по-голяма полза да не се отчайваме толкова.
Успех!