Пиша най-после, защото наистина ми писна! Цял живот съм го мразила! Съсипа живота ми. И моя, и на брат ми и на майка ми.. Чак на баба ми.. Не издържам вече..не мога да го гледам.. Понякога дори мисля, че ще се радвам ако си отиде. Да, ще се радвам.. По начало всичко започва от самия него - навиците му, та самото му възпитание.. Никога не се е интересувал от мен.. Никога не пита как е минал деня ми, какви оценки имам.. Никога за нищо не ме закача.. Прибере се по някое си време с "плавнали очи" и легне да спи.. Бил уморен.. От шофирането ли? А майка ми, като по цял ден тича насам натам? И най ми е мъчно за нея.. Тя е прекрасен човек.. Не го казвам, защото ми е майка, а защото го виждам сама. Тя не заслужава човек като баща ми.. Много пъти е имало въпроси за развод, обаче няма как.. Мама няма да се справи сама.. А и трябват пари.. И е имало караници, и скандали.. Толкова съм плакала.. И ми е толкова трудно.. И нищо не се променя.. Нямам си идея вече какво да правя.. Едва ли има нещо, с което да променя нещата! Все си представям деня, в който той ще се махне, и ще си заживея щастливо с мама и братчето ми.. А той е толкова далече.. Немога вече.. Не съм имала една нормална семейна вечер.. И като се замисля, че съм негова плът и кръв.. И нищо не можев да се промени.. Той ми е развалил представите за истински баща, за нормално, щастливо семейство.. Това се е искало от него да ни осигури.. А никога не сме го имали.. Какво да правя вече.. Не искам да живея с човек като него.. На него просто не му пука за нас..