Не обичам да си правя далечни планове, особено с половинката си. Може и да кажете, че още не съм видяла какво е истинската любов и т. н., но смятам, че тийнейджърската любов е ден до пладне. Била съм лудо влюбена, мислела съм си за бъдещето, мечтаела съм как с "моето" момче ще живеем заедно... Но още е твърде рано. За сега плановете ми са да вляза в университета във Варна и да уча, ако с гаджето ми останем заедно - добре, ако не издържим да живеем толкова далеч един от друг (той е студент в Русе) - значи не ни е било писано. Не ми се иска след някоя друга година да се окажа в град, който не ми харесва със специалност, която не ми е по сърце, само заради момче.