ето поредната история за едно разбито тийнейджърско сърце.. може би ви е писнало от такива теми но аз ще си излея душата
защо любовта винаги наранява..защо е такава??
и ето ме влюбена..залутана в мисли и сънища в които има само мъка и сълзи знам.. не е вечно но как да се спася от него в този момент? а страдам толкова много .. пред хората се правя че не ми пука но отвътре горя при положение че го виждам всеки ден и е просто част от мен
как да не мисля за това? как да го забравя? как?как?как?