Здравейте. Първо искам да се извиня за тази тема защото няма да ви моля за съвети и тн просто ще се оплача... Да, ще се оплаквам защото немога да говоря с никой и точно затова вече превъртам. На кратко "не съм добре с главата" при мене е в буквалния смисъл. Изпадам в малки и кратки депресии. Почти всеки ден потъвам в някакви състояния които наистина немога да опиша. От малкото ми се доревава,ядосвам се от малкото,треперя,понякога немога да спя.. неискам да е така но положението не е под мой контрол. Немога с никой да говоря а толкова много неща ми тежът.Като започнем от това че спомените за насилието у дома ми се връща постоянно,тормозят ме,тровят ми съзнанието с черни мисли,нямам щастливата съдба да си имам и мама и тати до мен.Нямаме пари(знам че това е проблем за всички и на никого не стигат)майка ми едвам се оправя жената.Преживях една много горчива любов.С големи трагедии и драми. С много сълзи и ужас които продължи 2 години. Сега това момче е единствения човек които иска да ме изслуша.Нямам приятели..само познати които немогат да ме разберат.Боли ме ужасно и много ми тежи нещо на душата... Превъртам!!! Дали заради животът ми досега или защото не съм го преодоляла... незнам какво е!!! Благодаря на всички които стигнаха до края! Сигурна съм че не ви се слуша как се оплаквам но аз винаги си мълча и искам поне веднъж да кажа ПИСНА МИ ! Благодаря много !